Гръцкото правителство все пак ще отстъпи от твърдата си позиция и най-вероятно днес до края на деня ще поиска от кредиторите си удъжлаване с 4 до 6 месеца на помощната програма, изтичаща на 28 февруари.

Това съобщиха няколко водещи бизнес издания и световни агенции, позовавайки се на свои източници.

Подробностите още се уточнявали, като гърците настоявали да се говори за "кредитно споразумение", а не за антикризисна програма, предполагаща в замяна и ангажименти за конкретни реформи от страна на Атина. Партньорите в еврозоната държат да не се отменят ключови реформи, а Гърция да си изплаща всички отпуснати заеми.

Лидерът на финансовите министри от еврозоната Йорен Дейселблум каза в понеделник, че Атина трябва да поиска до петък удължаване на програмата, за да остане време за ратифицирането на такава сделка от страните членки. В такъв случай в петък може да бъде свикано извънредно заседание на Еврогрупата. Следващото редовно събиране на 19-те финансови министри е на 9 март.

Премиерът от радикалната левица Алексис Ципрас произнесе бойка реч в парламента във вторник вечерта, в която се закани, че няма да се поддаде на "психологическо изнудване" и че правителството му не отстъпва от предизборните си обещания и незабавно ще пристъпи към спиране на елементи от програмата, благодарения на която Гърция е защитена от изпадане в несъстоятелност.

Също в сряда Управителният съвет на Европейската централна банка ще оцени състоянието на схемите за осигуряване на аварийна ликвидност за гръцката банкова система. Банките са практически отрязани от евтините заеми от ЕЦБ и им остава да разчитат на националната програма, където кредитите са в пъти по-скъпи, одобряването им идва и от ЕЦБ и фондът за подпомагане остава с все по-малко средства.

Заседанието във Франкфурт може да завърши без никакъв документ или изявление за медиите, следващото събиране на централните банкери е на 18 март, а нова оценка на гръцкия фонд за спешна ликвидност по календар е насрочена за 1 април.

Освен това правителството отчита и намалени приходи от данъци поради политическата несигурност и очакванията на населението, че СИРИЗА ще понижи ставките и ще удължи сроковете за плащането им.

Според "Ройтерс" в борда на ЕЦБ няколко държави, сред които и Германия, се противопоставят на това да се позволи на гръцката централна банка да налива още и още ликвидност в банките на Гърция, от които фирми и граждани теглят милиарди евро депозити. Централните банкери във Франкфурт искат също да не се използват средствата за закупуване от търговските банки на гръцки дългови облигации, тъй като това би означавало косвено финансиране на правителството в Атина, което е забранено от статута на ЕЦБ.

Всичко това може скоро да докара Гърция до състоянието на Кипър през 2013г., когато за да не изтекат и малкото останали евро през границата, бяха наложени ограничения в движението на капитали.

Финансовите министри от еврозоната настояват разговорите за бъдещите действия на Атина да останат в техния кръг и сред специалисти. Но Алексис Ципрас призовава да се намесят европейските лидери. "Преговорите с нашите партньори не са технически въпрос, а политически. Затова не могат да приключат за няколко часа. Решението на парализата с финансовите министри няма да дойде от технократи, а от политическите лидери на Европа."

dnevnik.bg