От няколко години техническите университети в страната отчитат тенденция за все по-нисък интерес сред младите хора към класическите машинни специалности - машиностроителна техника и технологии, топло- и електротехника.
Пред БТА преподаватели коментираха, че това изправя страната ни пред реалната опасност след няколко години да останем без специалисти в тези области и бизнесът да не разполага с необходимите за производството кадри.
За същността на инженерната професия и проблемите, които я съпътстват, за интересите на младите хора и трудностите, с които вече се сблъсква бизнесът, БТА разговаря със заместник-ректора на Техническия университет във Варна доц. инж. Мария Маринова и инж.Венцислав Христов, управител на частна компания.
Според доц. Маринова в момента хора с природно заложени инженерни умения трудно могат да се открият, а и за разкриването на талантливите младежи се изисква подход, което струва време и пари, коментира тя. Според доц. Маринова е редно да се обърне внимание и на профила на средните училища. Повечето от тях са езикови или математически гимназии с разширено изучаване на информатика.
Професионалните гимназии, за да оцелеят през последните години, също наблягат на специалностите, свързани със софтуер, програмиране, компютри, посочва доц. Маринова. Тя добавя, че на пръсти се броят гимназиите, които подготвят кадри за управление на машини с цифрово управление или металообработка, липсват и електротехническите специалности.
Все по-малко са желаещите да учат в класическите инженерни специалности
По думите й младите хора се ориентират най-вече към компютърните специалности, чрез които могат лесно да се реализират на пазара на труда. Интересът към класическите машинни специалности като машиностроителна техника и технологии, топлотехниката, електротехника и електроенергетика и други става все по-нисък. Освен всичко друго сериозен фактор при избора на специалност при младите е и заплащането, казва доц. Маринова.
За младите инженери е необходима квалификация от поне 4-5 години
Добрият пример за български разработки и приложението им у нас и в чужбина, неминуемо води до темата за нуждата от практика за младите хора и успешната реализация на иженерите, казва инж. Венцислав Христов. По думите му млад, току-що завършил инженер, трябва да поработи поне 4-5 години, за да започне да изпълнява самостоятелни задачи.
БТА
Коментари
вмеи
За сметка на това ВПИ-то бълва псевдо-инженери със странното название "инженерна логистика"...
до1
Да го ду'аш .
11111
до боклука ВМЕИ, базата данни на Scopus показва, че ТУ-Варна има 2-пъти по-малко публикации отколкото това което ти наричаш ВПИ. В света по принцип преподаватели които са в техническите специалности са по-продуктовни ( в научно отношение), а ти понеже си тъп по природа няма как да ги знаеш тия неща.
добре че веч не работя
Ето ви двама инжинери , мр Пламен Манолов и тъпият ниско пърдящия с късите крака и голямата глава Христо Манолов ,те са достатъчни на цялата държава,не ви трябват други , те много знаят особено втория голям мозък,ама наистина голям с тази глава кът телевизор и много акъл в нея,направо да ти се доповръща.могат много да помогнат за развитието на траспорта в световен мащаб,могат да ви докарат такъв разход на камионите , че дори и немските инжинери да искат да се самоубият от завист че не са се сетили за тези технологий "шофьора да плаща разликата от разхода който те дават и разхода който дава камиона и естествено шофьора му се намалява договореното заплащане ако е пускал печка за да се стопли докато е стоял 10 дена в кабината и го е припалвал защото са му калпави батерийте
* Коментар транслитериран от системата
0 2Горски
В ЩУ имало специалност "Управление на ловни ресурси" Може ли да ми каже някой: Какво точно се изучава и кой точно преподава?
Иванчо
Добро утро ,сетихти се но влака замина.