Хърватия и Черна гора планират строежа на нов газопровод, който ще свърже газопреносните им мрежи, пише "Блумбърг". Проектът може да помогне и за намаляването на газовата зависимост на Европа от Русия.

Загреб и Подгорица обмислят строеж на газопровод на стойност 700 милиона евро по адриатическото крайбрежие, както и връзка към Трансадриатическия газопровод до 2020 г., обявиха министърът на икономиката на Хърватия Иван Врдоляк и неговият черногорски колега Владимир Каварич в общо интервю.

"Всички страни в региона искат да се свържат към трансадритическия газопровод", заяви Каварич. "Това е възможност и за Черна гора да спечели от природния газ, както и от бъдещети ни открития", добави той.

Трансадриатическият газопровод (ТАР) е план за доставка на азербайджански газ за Европа. Той е последният останал активен план за изграждане на газопровод, след като подкрепяният от България, Румъния и Унгария "Набуко" беше спрян през 2013 г. През декември Русия спря работата по своя собствен проект "Южен поток", който трябваше да прекосява дъното на Черно море.

"Бритиш петролиум" (BP) е водещата фирма, която разработва втората фаза на азербайджанския "Шах Дениз" - инвестиция на стойност 28 милиарда долара, която цели доставката на 16 милиарда кубически метра газ годишно за Турция и Европа. Другите фирми, които участват в проекта са Statoil, Total, и азербайджанската Socar.

Черна Гора и Хърватия в момента провеждат публични конкурси за проучвания на крайбрежни залежи на петрол и природен газ. През януари Загреб даде лиценз на INA Industrija Nafte, на консорциум на Marathon Oil и OMV и на Medoilgas за проучване на 10 находища за период от пет години. Албания от своя страна разработва свои сухоземни находища, като в страната действа канадските Bankers Petroleum и Petromanas Energy.

Маршрутът на TAP е около 800 километра, като газопроводът ще мина през Турция, Гърция, Албания и ще достига до Италия. "Има политическа воля, но трябва да намерим инвеститорите, а нашите регулатори в момента обсъждат цената на транзит на газ", заяви Врдоляк. "Искаме да включим и Босна и Херцеговина в проекта, с конектор при Плоце", добави той.

Интерконектор ще свързва албанския град Фиер с Черна гора и Хърватия, където ще се свързва със съществуващия газопровод в Сплит и ще води до северния адриатически остров Кърк. Хърватия планира да постои терминал за втечнен природен газ (LNG) на Кърк, което ще позволи връзка с полските LNG терминали до 2020 г.

Според заместник-секретаря по енергийната дипломация на САЩ Амос Хохстийн балканските държави са "най-стратегически важният регион" за европейската енергийна сигурност.

"Развитието на нови офшорни залежи, терминалът за LNG и изграждането на интерконектори между страните и до Унгария и Сърбия ще доведе до истинска конкуренция", заяви Хохстийн. "Това е най-важното условие за сигурността. САЩ ще продължат да работят с всички страни в региона с цел осъществяване на тази цел", добавти той. 

dnevnik.bg