Исландия няма да започне преговори с Европейския съюз (ЕС) за присъединяване към блока, обявиха от външното министерство на страната, потвърждавайки предизборното обещание на управляващата партия да замрази присъединителните преговори, предаде "Ройтерс".

През 2008 г. страната бе на ръба на фалита, след като три банки се сринаха по време на глобалната финансова криза.

Тази криза засили подкрепата за членство на ЕС в една нация, която е традиционно изолирана от континенталната част на Европа, е в конфликт със съюза за квотите за риболов, който е една от основните движещи сили на икономиката.

"Правителството смята, че Исландия вече не е страна кандидатка и изисква от ЕС да действа в съответствие с това от сега нататък", заяви външното министерство в изявление, след като е уведомило официално за това Латвия, страната, председателстваща ЕС в момента.

Исландия започна преговори за присъединяване към ЕС през 2009 г., но след идването на власт на настоящото евроскептично правителство, обществената подкрепа намаля.

"Интересите на Исландия са по-добре осигурени извън ЕС", допълва изявлението. Премиерът Сигмундур Давид Гюнлаугсон припомни, че "никоя от партиите" на власт не е имала намерение да продължи работата, която би трябвало да се свърши преди присъединяването към 28-те държави членки на ЕС, предаде "Франс прес".

Като привърженик на присъединяването лидерът на опозиционните социалдемократи Арни Пал Арнасон, съжали за задължаващото действие от страна на изпълнителната власт, която не успя да получи мнозинство в парламента по този въпрос.

Трябваха много специални обстоятелства, за да може Рейкявик да подаде заявка за членство през 2009 г., когато на власт, след тежката финансова криза, дойде първото в историята на страната правителство на левицата. Финансовият срив бе разклатил доверието на гражданите в техните национални институции и срина стойността на исландската крона, което предизвика желанието за приемане на еврото.

Исландските социалдемократи не успяха да обяснят на обществеността как ще се преодолее пропастта между Брюксел и Рейкявик по въпроса за риболовните квоти. Този деликатен въпрос дори не бе обсъждан по време на преговорите, водени между юни 2011 и януари 2013 г.

"Правителството няма намерение да провежда референдум", заяви министерството на външните работи. И дори повече "ако процесът трябва да се повтори в бъдеще, правителството смята за важно това да не се направи без предварително допитване до нацията".

Дори мнозинството от избирателите да предпочетат референдума, изглежда трудно да се представи какво би могло да ги накара да гласуват с "да" един ден, тъй като страната вече има много предимства благодарение на връзките си с ЕС, без да страда от недостатъците.

Исландия е член на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и прилага Конвенцията от Шенген, което позволява свободно движение на хората.

Това позволява на страната да изнася морския улов към сушата без тарифната бариера, въпреки че това я вкарва във "войната на скумрията" с ЕС. Откакто Исландия увеличи своята квота за улов през 2010 г., с мотива, че глобалното затопляне е накарало скумрията да мигрира на север, конфликтът не е решен, въпреки многобройните срещи.

На острова изглежда немислимо да се остави Брюксел да определя исландската риболовна квота. Шенгенското пространство стимулира друг важен отрасъл за страната - туризма, който е от решаващо значение за валутните постъпления.

Повече от шест години след рухването на хипертрофиралия финансов сектор, което потопи острова в рецесия, основната грижа на по-голямата част от исландците не е ЕС, а заемите, сключени през годините на икономическия "бум", които трудно се връщат.

"БВП на глава от населението остава по-нисък, отколкото през 2008 г., и въпреки че няма недостиг на работа, ни липсват добре платени работни места, особено за младите специалисти", каза за АФП Асгеир Йонсон, професор по икономика в Исландския университет.

dnevnik.bg