Век след смъртта на милион и половина арменци, ние, хората на изкуството, културата, науката в България, с подписите и имената си заставаме зад една справедлива кауза – българският парламент да осъди и признае факта на геноцида над арменците.

Това се казва в декларация до президента, премиера и председателя на Народното събрание, подписана от българските дейци на културата, изкуството, науката и внесена в парламента от издателство "Захарий Стоянов".

Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ, се казва в декларацията.

"За арменците по света 24 април е ден на възпоминание. На този ден те свеждат глава в знак на почит към паметта на милион и половината техни предци, станали жертва на една антихуманна политика. Към скръбта им се присъединява и цивилизованият свят, защото 24 април не е само ден на преклонение към паметта на невинно избитите и загинали през периода 1915-1923 г. арменски жени, деца, старци, мъже в резултат на депортации, кланета, организирани бандитски нападения, издевателства, глад и болести. Това е и ден на почит към паметта на всички онези, станали жертва на масови преследвания, на планомерно и съзнателно унищожение, на етнически чистки.

24 април е и денят, в който арменците от България дават израз и на искрената си благодарност към българския народ, към страната, осигурила им подслон, отваряйки широко своите граници, за да приеме десетките хиляди бежанци и да ги спаси от сигурна смърт. За тези арменци и за техните потомци България се превърна във втора родина и те продължават да пазят своята признателност както към народа на своята нова родина, така и към един от големите й синове - великия български поет Яворов, възпял трагедията на арменския народ по неповторим начин в елегията си "Арменци".

В речника на международното право под понятието "престъпление срещу човечеството" се разбира само едно – Геноцид!

От първия геноцид на ХХ век, осъществен целенасочено и организирано от младотурското правителство срещу арменското население, живеещо в изконните си земи в пределите на Османската империя, измина един век. През тези десетилетия бяха извършени още множество геноциди, най-страшният от които стана Холокоста. Но генералната репетиция на тази поредица от варварския деяния бе през 1913 г., когато се осъществи геноцидът над нашите тракийски българи. През годините последваха още масовите унижощения в Руанда, Босна, Херцеговина… Всяко едно от тези престъпления е срамно петно върху историята на цивилизованото човечество.

Нека днес, в навечерието на 24 април, да се присъединим към скръбта на арменците и с минута мълчание да почетем паметта на всички, станали жертва на Геноцид. Франция, Канада, Гърция, Русия, Аржентина, Белгия, Швеция, Швейцария, Кипър, Уганда, Австралия, Полша, Литва, Шотландия, Бразилия, Чили, Боливия, Словакия и други държави от цял свят, над 45 американски щата, множество градове в Италия, Европейският парламент и още много други държави и международни институции (Световният съвет на църквите, Ватикана) дадоха и дават израз на своята съпричастност към трагедията на арменския народ.

Нека и ние станем част от онази международна общественост, която не се поколеба да признае и осъди извършеното над арменското население варварско унищожение.

Век след смъртта на милион и половина арменци, ние, хората на изкуството, културата, науката в България, с подписите и имената си заставаме зад една справедлива кауза – българският парламент да осъди и признае факта на геноцида над арменците. Защото съвестта, моралът, доблестта ни като хора на изкуството, науката, перото, спорта, ни задължават да не мълчим, а да кажем на глас ИСТИНАТА и да настояваме нашата страна, спасила преди повече от 90 години няколко десетки хиляди арменски бежанци от сигурна смърт, да се нареди сред цивилизованите страни, които признаха историческия факт. Най-малко защото имаме сходна историческа съдба с тази на арменците. Защото по време на Балканската война (1912-1913 г.) до българските войници се наредиха доброволците от Арменската рота, начело с подполковник Карекин Нъждех и войводата Антраник Озанян, за да защитават справедливата ни кауза. Защото през 1913 г. един български офицер от арменски произход – Артин Торком обяви дуел на туркофила Пиер Лоти и отиде в Париж, за да защитава честта на България. Защото през вековете на съвместното ни съществуване арменците винаги са били лоялни граждани на родината ни и с труда си са дали своя дан за просперитета на страната ни. Стотици са имената на арменците – български граждани, които са прославили България с изявите си в културата, спорта, изкуството, науката.

Историята трябва да се помни и трябва да се извличат поуки от нея, за да не се повтарят човешките трагедии. Дълбок поклон пред паметта на невинно загиналите милион и половина арменци", се казва в декларацията. /БГНЕС