Върховният касационен съд ще гледа на 20 март делото, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство водено срещу Мирослав Писов, Георги Калинков, Борис Механджийски, Янко Граховски и Иво Иванов за смъртта на Ангел Димитров (Чората).

Производството е с правно основание чл. 422 ал.1 т. 4 от НПК по повод осъдителното решение срещу България по делото "Димитров и други", с което са констатирани нарушения на чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция по правата на човека, съобщиха от ВКС.

БГНЕС припомня, че за смъртта на Чората Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за полицейско насилие и неадекватно разследване на 1 юли 2014 година.

Чората почина на 10 ноември 2005 година при полицейската операция "Респект" в Благоевград. За убийството му петима полицаи бяха осъдени на първата инстанция на 18 или 16 години затвор. Върховният касационен съд обаче върна делото за ново разглеждане. През ноември 2010 година Военно-апелативният съд намали присъдите им наполовина. На 9 март 2011 година върховните магистрати заседаваха за втори път по това дело и на 9 юни петимата бяха оневинени. Делото беше заведено от сина на Димитров Райчо, от съпругата му Анита Велянова и от родителите му Райчо и Адриана Димитрови.

Според ЕСПЧ е безспорно, че Димитров е починал, докато е бил изцяло под контрола на петимата полицаи. Съдът припомня, че отговорността на държавата не се ограничава само до случаи, в които са налице достатъчно доказателства, че използваната от полицаи сила е довела до смъртта на дадено лице, а и когато не са взети всички възможни предпазни мерки при избора на средства и методи, за да се избегнат или поне да се минимизират случаите на причинена смърт. С оглед констатациите и на Софийския военен съд и Военно-апелативния съд, ЕСПЧ заключава, че нараняванията на Димитров са били причинени в резултат на сила, която не е била необходима за неговото задържане. Съдът в Страсбург намира за неефективно по редица причини и вътрешното разследване на МВР по случая.

На жалбоподателите е присъдено общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, 17 000 лв. на трима от тях за направените разходи и разноски в производството пред националните съдилища, както и 5000 евро и 818 лв. – за разходи и разноски в производството пред ЕСПЧ. /БГНЕС