Отминаха годините, които си правехме майтап с българите, демек ние бяхме американците за тях. България е член на НАТО от 5 години, а от 1 януари т.г. е и член на ЕС. А Македония, за съжаление, сега е далеч зад нашия евроатлантически източен съсед. Това казва бившият македонски премиер, сега депутат Владо Бучковски. От вторник съм в България заедно с г-н Стоян Андов като членове на парламентарната делегация за сътрудничество и приятелство с българския парламент. Това според нашите домакини е първа среща на тази парламентарна група от обявяването независимостта на Република Македония /имало е срещи на членове на различни парламентарни комисии от двете страни, но не и на тази специална комисия/. Идваме във време на охладнели междудържавни отношения, време, когато все още миналото изтласква настоящото, пречи на бъдещето, време на атавизми, както казва г-н Андов. Време преди честването на Яне Сандански на Роженския манастир – пак неизвестност как ще мине честването. Време, в което Доста Димовска е начело на Културно-информационния център в София, време, когато проблемите на нашенците, на ОМО “Илинден”, не се решават тук в София, а пред Европейския съд по човешките права в Страсбург. Време, когато вместо президента Георги Първанов в Охрид на президентската среща по въпросите на енергетиката е планирано да пристигне вицепрезидентът Ангел Марин. Той беше нашият първи домакин при това наше официално посещение. Господин Марин със задоволство констатира, че досега не се е срещал с по-високопоставена парламентарна делегация, имайки предвид постовете ни с г-н Андов преди. Главният акцент на срещата обаче е поставен върху стратегическия интерес на България – Македония да стане член на НАТО и ЕС колкото е възможно по-скоро. В една приятелска и сърдечна атмосфера специален интерес предизвика една забележка на вицепрезидента Марин: чувстваме, че в Македония недостатъчно се ценят усилията на България в подкрепа на Македония в НАТО и ЕС. Това беше мотив за поставяне на всички проблеми, които реално съществуват в отношенията между двете страни. Заключението, което се налага, сочи, че имаме много повече общи интереси отколкото проблеми, но и забележката на г-н Андов, че “и в двете страни има мъртви стражи, които едва чакат да започне кавгата”, което не бива да се пренебрегва. Посещението продължи със срещи с министъра на регионалното развитие г-н Гагаузов и с министъра на транспорта г-н Мутафчиев. Припомням, че 23 македонски общини граничат с България. За съжаление тази част от Източна Македония е един от най-недостатъчно развитите региони в нашата страна. Засиленото трансгранично сътрудничество и двата еврорегиона са възможните проекти, които ще означават поврат в сътрудничеството, но за съжаление проектите се реализират бавно. Официално граничният пункт Клепало при Берово-Струмяни ще почака за откриването си още две години. Търгът за приключване на работите от българска страна е анулиран и започва нова процедура. Жалко. А чакат за реализация още два нови гранични пункта: Пехчево-Симитли и Делчево-Невестино. Жалко, а има много пари за инфраструктурни проекти в България 5 милиарда за следващите 5 години. Транспортният министър Мутафчиев се радва на нарасналия стокообмен през 2006 г., с 40 % повече от 2005 г., но и говори за нуждата от нови транспортни връзки като условие за още по-интензивно икономическо сътрудничество. За съжаление тук нещата не са розови. Ние сме зациклили с ж.п. линията към България, нищо не става с магистралата Куманово-Деве баир-София, няма въздушна връзка между Скопие и Охрид със София или Варна. “ППП” проектите /публично частно партньорство/ и концесиите са налагат като решения. Накрая на нашето посещение – среща и с председателя на Народното събрание на България г-н Пирински. Възможно ли е България да се присъедини към Турция в НАТО и във всеки документ, когато се спомене “ФИРОМ” /Бивша югославска република Македония/ под черта да се казва, че освен Турция и България ни признава под конституционното име Република Македония, беше един от въпросите. Част от темите за разговор в България бяха и по-интензивното парламентарно сътрудничество, опитът с лустрацията, разговаряхме и за проблемите в миналото, но най-вече за бъдещето, пише Бучковски. Накрая той заключава: Когато ВМРО-ДПМНЕ е на власт ни се случва най-голямата антибългарска истерия и сега отношенията между двете страни са на най-лошото си ниво. Вместо България да бъде използвана за лобист в НАТО ние създаваме страх от евентуалното идване на български генерал на поста командир на Консултативния екип на НАТО. Защо това правителство по примера на балтийските страни открито не промотира предложението България и Македония да имат обща система за охрана на въздушното пространство. Такава система и начин на разсъждаване ще бъдат приветствани и подкрепени от НАТО. Нима Никола Груевски не разбира посланието от централата на НАТО, когато ни изпращат български офицер да завърши процеса на реформи в македонската отбрана и предпочитат регионалното сътрудничество като концепция. Защо правителство начело с ВМРО-ДПМНЕ бяга като дявол от тамян, щом се спомене България, макар и членка на ЕС и НАТО. На Груевски му пречи сътрудничеството с лявото българско правителство, но затова пък не му е трудно да се впусне в партийната дейност на левицата в една друга съседна страна. Груевски няма основна политическа комуникация с премиерите на съседните страни, което тревожи дори нашите партньори от Брюксел. Време е за посещение на Груевски в София и среща с премиера Станишев и президента Първанов. В противен случай пропускаме възможността да имаме свой голям приятел в лобирането за нашето интегриране в НАТО и ЕС и влизаме в сериозна фаза на охладнели отношения между официално Скопие и официална София. /БГНЕС