Правителството на Узбекистан е използвало принудителния труд на над един милион души за събиранвто на реколтата от памук през 2014 г., предаде "Ройтерс", а събирането на подкупи от страна на администрацията е достигнала безпрецедентни нива.
Повече работници от обществения сектор са били принудени да берат памук в сравнение с предишни години, което е застрашило основни социални услуги като здравеопазването и образованието, според доклад от Узбекско-немски форум за правата на човека (UGF).
"Училищата и здравните клиники не могат да функционират с толкова много персонал, изпратен да бере памук", каза Надежда Атаяева, председател на Асоциацията за човешки права в Централна Азия.
"Студентите не могат да получават качественето образование, което заслужават, и медицинските грижи са недостъпни за хората, дори когато те са много зле."
Доскоро правителството на бившата съветска република използваше деца по време на събирането на есенната реколта, но през 2012 г. поради международния натиск, прие политика за забрана на принудителното мобилизирането на децата, казват от UGF.
Узбекското правителство отрича използването на всякакъв вид принудителен труд и от администрацията не са коментирали официално пред "Ройтерс".
Според световния индекс за разпространението на принудителния труд за 2014 г. на The Walk Free Foundation, Узбекистан се нарежда на второ място по разпространение на робството на глава от населението.
Индексът на Walk Free Foundation твърди, че поне 1.2 милиона (или почти 4%) от населението на централно-азиатската държава са били подложени на робство, най-вече по време на брането на годишната реколта от памук.
Миналата година 17 души са загинали по време на прибиранете на реколтата. Мнозина са били ранени в резултат на опасни условия на труд и липса на чиста вода и канализация. Някои се самоубиват.
В доклада се казва, че Узбекистан управлява една от най-големите "принудителни системи за труд" в света, като представители на правителството източват по-голямата част от печалбите от производството на памук, на стойност около 1 млрд. долара годишно.
Президентът на Узбекистан Ислам Каримов, който управлява страната през последните десетилетия, застава начело на държавата с население от 30 милиона души още като ръководител на Комунистическата партия през 1989 г., когато Узбекистан все още беше част от Съветския съюз.
Миналият месец той спечели поредния си мандат след конституционни промени.
Спред него Узбекистан има нужда от твърда ръка, за да се предотврати разпространението на радикалния ислям в предимно мюсюлманската страна, която граничи с Афганистан. Критиците казват, че репресиите и бедността пораждат широко недоволство в страната.
Икономиката на Узбекистан е силно зависима от износа на злато, памук, природен газ и мед. Растежът на БВП е силен, с около 8% през 2014 година.
Но инфлацията е около 11% и се очаква икономичесият растеж да намалее леко през тази година, в резултат на кризата в Русия, твърди Европейската банка за възстановяване и развитие.
dnevnik.bg
Коментари
Добави коментар