Две години след като прокуратурата сложи началото на разследване за нарушение на изборните права, станало известно като аферата "Костинброд", именно държавното обвинение сложи точка на казуса като се съгласи, че по случая няма виновни.

Това става ясно от факта, че прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда на бившия главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков. Срокът за това е изтекъл в 17 ч. миналия четвъртък, но протест не е постъпил, научи "Дневник" от източници от прокуратурата.

Желязков беше обвинен в престъпление по служба, заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините за изборите през 2013 г.,което е довело до надпечатване на около 350 000 бюлетини.

Обвинителният акт срещу Желязков беше внесен половин година след акцията в печатницата "Мултипринт". Назначена от прокуратурата експертиза показа, че общо откритите бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях са били негодни за урните. Те са били подреждани в кашони от прокуратурата.

През май 2013, в деня на размисъл бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включи в жива връзка пред печатницата, докато прокурорите бяха вътре и обяви, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани. Впоследствие Мая Манолова внесе сигнал в прокуратурата. Нито един от двамата не беше сред списъка на разпитаните. Не стана известно и как е изтекла информацията, въпреки че по случая започна проверка в ДАНС. Един от прокурите по разследването - Ваня Стефанова стана впоследствие заместник-председател на ДАНС, а другият - Роман Василев, който по време на акцията ръководеше градската прокуратура вече не е част от съдебната система. Малко след случая "Костинброд" той беше понижен от главния прокурор Сотир Цацаров.

От държавното обвинение твърдяха, че от бездействието на Желязков е произтекло "създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес". Обвинителният акт веднъж беше върнат от съда на прокуратурата заради допуснати сериозни процесуални нарушения.

Делото се гледаше по съкратената процедура и приключи, без да е ясен отговорът на въпроса за какво са били предназначени отпечатаните в повече бюлетини.

dnevnik.bg