Две гостуващи съкровища представя Регионалният исторически музей на своите гости от днес. В зала „Съкровищница” са изложени златните накити на жрицата Лесескепра от II–I в. пр. Хр.
Комплектът е открит през 1975 г. в надгробна могила край Поморие и се състои от два чифта различни обици, огърлица-лента, листа от венец и други дребни мъниста, част от разпаднал се наниз. При изработката им са използвани всички декоративни похвати на античното ювелирно изкуство – репусе (изчукване на златен лист от обратната страна с щемпел за направата на релефни изображения), различни видове филигран, гранулация и инкрустация на полускъпоценни камъни, а лентата на огърлицата е изработена чрез техниката на „двойно преплетените халки”. От особен интерес са и обиците – единият чифт завършва със стъклена амфоровидна висулка, а другият – с фигури на седнал сфинкс, върху който е поставен ажурен надпис с името на жрицата.
До края на септември, в същата зала, ще бъде експонирана изложбата „Споменът за Велика България”, която представя част от съкровището от Малая Перешчепина. Открито е случайно през 1912 г. недалеч от украинското село, името на което получава. Състои се от близо 800 златни и сребърни предмети с общо тегло 75 кг. Оригиналът му е експониран в Ермитажа в Санкт Петербург. В Шумен ще бъде показана част от съкровището - копие на 9 предмета, включваща сребърни пръстени-печати с монограми, владетелски златен жезъл, златен рог – символ на върховната власт, позлатени части от коланни гарнитури, съдове с позлата. По-късно този месец ще бъде представена и съпътстваща постерна изложба на част от останалите находки, намерени при Малая Перешчепина, изработена с целево финансиране от Министерството на културата.
Като част от изложбата е включен и сребърният орел от съкровището при с. Вознесенка от VII–VIII век. Открито е също случайно през 1930 г. и се състои от златни, сребърни, позлатени и железни предмети, сред които коланни обкови, въоръжение и снаряжение. Фигурата на орела е увенчавала върха на пленен от българите византийски щандарт. Оригиналът се съхранява в Запорожския областен краеведчески музей, Украйна.
В края на лятото, по предварителни договорености с НИМ, изложбата „Споменът за Велика България” ще гостува и в друг обект от системата на РИМ – Шумен – НИАР „Плиска”.
ШУМ.БГ
Коментари
БЕ и Л
Обеци, а не обИци!
Четете бре!
?
След, като си толкова начетен случайно да си чувал за фонетични дублети?
Анонимен
Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч: обеца/обица, мн.ч. обеци/обици.
Светлозар Стоянов
Успех в начинанието.