Световната фармацевтична индустрия бе призована да създаде иновационен фонд от 2 млрд. долара, за да се насърчат изследванията в областта на антибиотиците. В замяна на това, на фирмите, които прозведат важни нови антибиотици, ще им бъдат гарантирани определени финансови помощи, пише Би Би Си.

В момента се развиват много малко нови антибиотици на фона на глобалното разпространение на резистентни бактерии. Предложенията са изложени в доклад на експертна комисия, водена от икономиста Джим О'Нийл, назначена от правителството на Великобритания. "Трябва да се даде тласък на разработването на лекарства, за да направим така, че светът ще има лекарствата, от които се нуждае, за лечение на инфекции и да се даде възможност за развитието на съвременната медицина и хирургия", смята О'Нийл.

О'Нийл предупреди, че резистентните микроби могат да убият до 10 милиона души годишно в световен мащаб до 2050 г. и да костват 100 трилиона долара в загуби за световната икономика. Резистентните щамове на бактериите се разпространяват все по-бързо в световен мащаб, заплашвайки да направят съществуващите лекарства неефективни.

Фондът от 2 млрд. долара за пет години ще бъде използван за увеличаване на финансирането на нови изследвания в областта на лекарствата и диагностиката, като голяма част от парите ще бъдат за университетите и малките биотехнологични компании.

Обещаваща насока на изследванията са съединения, които работят за повишаване на ефективността на съществуващите антибиотици - далеч по-малко скъп подход, отколкото откриването на напълно нови лекарства.

Британската компания Helperby Therapeutics е създала подобно съединение, което действа срещу вируса MRSA. Съединението, известно като HT61, скоро ще претърпи клинични проучвания в Индия. Този вид изследвания могат да се възползват от иновационния фонд и ще увеличат "живота" на съществуващите лекарства.

Според О'Нийл, който е бивш главен икономист на инвестиционната банка Goldman Sachs, големите фармацевтични компании трябва да се включат във фонда и да погледнат отвъд краткосрочните оценки на приходите и разходите и направи паралел между банковата криза и задаващата се катастрофа в свят, където антибиотиците вече не работят.

О'Нийл беше назначен миналата година от британския премиер Дейвид Камерън да оглави изследването в антимикробната резистентност - за която вече се твърди, че води до смъртта на близо 30 000 души годишно само в Европа.

Много големи компании не разработват нови антибиотици като това се дължи отчасти на несигурния пазар за тези продукти, твърди докладът. Новите лекарства често се държат в резерв в продължение на години, за да се запази тяхната сила, като през това време е възможно да изтече срокът на техния патент, след което на пазара се появяват по-евтини версии.

За да се стимулира разработването на лекарства, екипът е на мнение, че трябва да има еднократни плащания към фирми, които създават нови действащи антибиотици. Това ще прекъсне връзката между рентабилността на лекарствата и обемът продажби.

Прогнозите са, че това може да доведе до появата на 15 нови антибиотици за едно десетилетие, от които най-малко четири може да бъдат "революционни продукти" насочени към най-опасните бактериални видове.

Гарантираните плащания за тези лекарства ще бъдат около 16-37 млрд. долара за едно десетилетие, но експертите казват, че това е малка цена, като се има предвид, че антибиотиците са от съществено значение за толкова много аспекти на здравеопазването, от общи инфекции до лечението на рак.

Последният изцяло нов клас антибиотици (група лекарства с изцяло нови действия) бе въведен преди почти 30 години, но това може да се промени след наскоро обявен пробив от американски учени. Екип на Североизточния университет в Бостън, Масачузетс, е открил 25 потенциални нови антибиотици, като всички от тях са получени от почвени микроорганизми. Един от тях - teixobactin, е с "много обещаващи резултати" за борба с т.нар. суперинфекции, резистентни на съществуващите антибиотици.

В публикацията си в сп."Нейчър" учените твърдят, че откритието им може да промени "правилата на играта". Откритието на екипа от Бостън са от типа на иновативни изследвания, които много учени смятат за важни, за да може да се гарантира постоянната наличност на ефикасни антибиотици.

Patrick Валанс, президент на фармацевтична R & D GlaxoSmithKline, една от малкото компании, която все още провежда антибиотичн изследвания, заяви, че приветства доклада: "Много сме окуражени от идеите да се модернизира икономически модел за насърчаване на инвестициите в научни изследвания и осигуряване на безпрепятствена възвръщаемост."

Огромната част от откриването на антибиотични препарати е станало през 50-те и 60-те години и нищо, разработено след 1987 г. не е попадало в ръцете на лекарите. Световната здравна организация предупреди миналата година, че светът вероятно навлиза в "епохата след антибиотиците".

dnevnik.bg