Управляващите започват тази сутрин събиране на подписи за промени в Конституцията и се очаква те да бъдат внесени още днес в деловодството на Народното събрание.

Още миналата седмица три от партиите в управляващото мнозинство - ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт постигнаха съгласие за текстовете на поправките на основния закон, а в петък шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и председателят на комисията за контрол на спецсблужбите Димитър Лазаров (ГЕРБ) ги представиха за съгласуване на останалите парламентарни групи.

За внасяне на поправките в основния закон са нужни само 60 депутати, с които ГЕРБ разполага, но желанието на управляващите е да съберат максимална подкрепа за измененията. Очаква се под промените да се подпишат депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, които са и основни автори, като се търсят гласове от АБВ и Българския демократичен център. Миналия четвъртък от АБВ обявиха, че по-скоро за тези промени е необходимо Велико народно събрание, а от БДЦ подчертаха, че те не са подкрепили актуализираната стратегия за съдебна реформа.

По неофициална информация ГЕРБ очаква подписи от БДЦ за внасяне на поправките, а АБВ и отделни депутати от БСП и ДПС да подкрепят на първо четене промените, за да може да бъде постигнато мнозинство от три четвърти, както изисква основният закон.

Управляващите предлагат мандатът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да бъде намален от пет на четири години, кадровият орган да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурори, а общите решения на съдебната власт да се вземат от пленум. Освен това се предлага и промяна на начина на гласуване при конкурсите за избор на административни ръководител  - от таен в явен вот.

Управляващите са предвидили и алтернатива на индивидуалната конституционна жалба, като са предвидили възможност всеки съд, когато установи несъответствие на закон по гражданско, наказателно или административно дело да сезира Конституционния съд.

"Чрез включване на редовните съдилища в процеса по осъществяване на конкретен контрол за конституционност се цели утвърждаване на принципа за върховенството на конституцията и по-добри гаранции за основните права и свободи. Предлаганата промяна частично компенсира липсата на индивидуална конституционна жалба в българския модел на конституционно правосъдие и съответства на практиката в развитите европейски модели (напр. Германия – чл. 100 от Основния закон, Австрия – чл. 140 от Конституцията, Испания – чл. 163 от Конституцията).

По този начин се създават и допълнителни гаранции за независимостта на съда и се утвърждава институционалната роля на всеки съд като гарант за върховенството на конституцията и спазване на принципите на правото.

С предвидената възможност се преодолява и една съществуваща до този момент диспропорция – всеки национален съд може да сезира Съда на Европейския Съюз с искане за приемане на преюдициално заключение, тогава когато трябва да приложи правото на Европейския съюз, а няма такава възможност спрямо Конституционния съд", са записали в мотивите си управляващите.   

Според тях промяната в структурата на Висшия съдебен съвет ще помогне за укрепване на независимостта на съдебната власт и по-конкретно на съда, като не допуска членове на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите.

"Предлаганият нов модел на ВСС гарантира, че членовете от квотата на съдебната власт няма да се откъсват продължително време от изпълняването на магистратската си функция, каквито са и препоръките на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа".

Намаляването на мандата е мярка, предприета срещу "бюрократизиране на органа".

"До този момент постоянно действащият ВВС с пет годишен мандат на членовете има като резултат не повишаване на капацитета на органа и гарантиране на независимостта на органите на съдебната власт, а до изолиране на членовете на Съвета от реалните проблеми на магистратите, както и стимулира обособяването на различни ядра и лобита, които провеждат външни за съдебната власт интереси и компрометират независимостта както на самия орган, така и на магистратите", пише в мотивите.

Според управляващите по-краткият мандат ще стимулира действащи магистрати, ползващи се с висок авторитет в професионалната общност, да се кандидатират и да участват в дейността на Съвета.

По-краткият мандат няма да се отразява негативно на кариерното развитие на изборните членове, а също така е гаранция срещу създаване на трайни зависимости и обособяване на различни организирани ядра, защитаващи специални интереси.

dnevnik.bg