Съдът ще може да задържа и при осъдителна присъда на първа инстанция, а при налагане на наказание от над 10 години лишаване от свобода опасността от укриване ще се предполага. Това са част от промените в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), предложени от прокуратурата и приети на второ четене в парламентарната правна комисия в сряда, съобщи "Правен свят".

Държавното обвинение излезе с предложения за промени в началото на година срещу бягствата на осъдени. Във вторник комисията измени голяма част от идеите на прокуратурата, а вчера без дебат прие тези текстове, които ще важат и за втора инстанция. Освен това по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия ще е задължително.

В НПК ще бъде записано, че "когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност подсъдимият да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава". Освен това се добавя и презумпцията, че, ако присъдата е за не по-малко от 10 години затвор, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява друго.

Депутатите приеха, че когато въззивният съд измени осъдителна присъда и постанови ефективна на затвор, ще има основание да измени мярката за неотклонение. Това определение ще може да се обжалва пред Върховния касационен съд. Когато пък решението на втората инстанция, с което се налага затвор, е окончателно, съдът се задължава да изпрати незабавно препис от решението си на прокурора.

Eдинственото предложение на прокуратурата, което вчера не беше възприето от депутатите, беше за изменение на правилата в глава 26 НПК за разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия.
От държавното обвинение предлагаха в тримесечния срок, който съдът дава на обвинението да реши какво да прави с делото – да го внесе или да го прекрати, да не влиза времето, през което разследването е спряно на основанията по чл. 25 НПК. Тоест, ако след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или отсъства, а това би попречило да се разкрие истината или пък придобие имунитет. Това обаче не беше прието.

dnevnik.bg