Ден след като президентът Росен Плевнелиев внесе искането си провеждане на референдум по изборните въпроси заедно с местния вот на 25 октомври, депутатите ще обсъждат днес на първо четене шест законопроекта, които целят облекчаване на правилата за провеждане на национален референдум. Три от тях са внесени от "Атака", но водещата правна комисия ги отхвърли.

Останалите три проекта са партиите от управляващото мнозинство - на ГЕРБ, на Реформаторския блок и на АБВ.

Внесените от ГЕРБ промени предвиждат при провеждане на национално допитване на една и съща дата с местни избори общинските избирателни комисии да изпълняват функциите по организирането на националния референдум на територията на страната. Освен това се задължава президентът да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на Народното събрание за провеждане на референдума. На практика ГЕРБ обвързва референдумите с изборите - през 2015 г. са редовните местни избори, през 2016 г. предстоят президентските избори, през 2018 г. би трябвало да е редовният парламентарен вот.

Предвиден е и едномесечен срок за отстраняване на несъответствия в подписката. На партиите, коалициите от партиите и инициативните комитети се дава възможност да се регистрират като подкрепящи въпросите на референдума или като застъпници на алтернативната позиция.

От Реформаторския блок предлагат намаляване на праговете за иницииране и валидност на референдумите. Допитванията да са валидни, ако в тях са участвали половината от имащите право на глас по избирателните списъци, предвиждат внесените поправки. Сега този праг е поне толкова, колкото са участвали на последните парламентарни избори.

Предложението на реформаторите е при събрани 300 000 подписа за провеждане на национално допитване Народното събрание да е длъжно да свика референдума. Сега задължението на парламента настъпва при събрани 500 000 подписа. Събрани 150 000 подписа, а не 200 000 подписа да са достатъчни Народното събрание да обсъди дали да се проведе допитване по искания въпрос, предлагат още реформаторите.

Предложението на АБВ пък е референдумите да са валидни, ако в тях са участвали над 40 на сто от имащите право на глас. Предлага се подписката за иницииране на допитване пред Народното събрание да се намали от 250 000 на 150 000 подписа, а за свикване на референдум - от 500 000 на 300 000 души. Аргументът е, че това ще даде възможност и на малки партии, и на НПО-та да се организират, тъй като подписката от 500 000 е по силите само на големите партийни централи.

dnevnik.bg