Историческият "Време разделно" на Людмил Стайков стана номер 1 в зрителската класация на БНТ "Лачените обувки на българското кино", която подреди 100-те най-любими български филми на зрителите по случай 100-годишнината на кинематографията у нас. Финалът беше излъчен снощи с гласуване на живо, а първи подгласници станаха "Козият рог" на Методи Андонов и "Оркестър без име" на Людмил Кирков.
След подредбата на първите 90 филма, определена през март остана класирането на челната десетка, което зрителите направиха чрез онлайн анкета на сайта на БНТ до 6 юни и с текстови съобщения по време на предаването. След отсяването на първите седем имаше ново гласуване за топ 3.
Това са повече от филми - това са три мита, които са се загнездили в българското съзнание, коментира в студиото режисьорът Явор Гърдев, който беше сред 20-имата застъпници за филмите и защитаваше "Козият рог". Сред другите гости бяха Ирмена Чичикова (за "Осъдени души"), Явор Бахаров (за "Всичко е любов"), Драго Симеонов (за "Опасен чар"), Радослав Парушев "(за "Господин за един ден"), Мартичка Божилова (за "Лачените обувки на незнайния войн"), Боряна Пунчева за "Крадецът на праскови", актрисата София Кузева за "Вчера" и други.
А ето и как зрителите класираха цялата челна десетка в обратен ред:
10. "Лачените обувки на незнайния войн" (1979 г.), реж. Рангел Вълчанов
9. "Господин за един ден" (1983 г.), реж. Николай Волев
8. "Всичко е любов" (1979 г.), реж. Борислав Шаралиев
7. "Крадецът на праскови" (1964 г.), реж. Въло Радев
6. "Опасен чар" (1984 г.), реж. Иван Андонов
5. "Осъдени души" (1975 г.), реж. Въло Радев
4. "Вчера" (1988 г.), реж. Иван Андонов
3."Оркестър без име" (1982 г.), реж. Людмил Кирков
2. "Козият рог" (1972 г.), реж. Методи Андонов
1. "Време разделно" (1987 г.), Людмил Стайков
dnevnik.bg
Коментари
Хули Гана
Време разделно никога не е бил любим. Това е шовинистична боза на ДС. На него водеха насила хората от простолюдието за колективно промиване на мозъка. Прожекциите бяха безплатни. Ако трябва да сме справедливи, филмът е доста слабичък и като сценарий, и като актьорско присъствие. Има само един велик Йоско Сърчаджиев и оттам нататък - нищо. Нито едно друго изпълнение не се запомни. Слаб режисьор, слаб диалог - рецитация на изкуствени фрази, които никой никога няма да изрече в живота, нито една запомняща се реплика. Никаква историческа достоверност. Слабо озвучаване. Донякъде прилично операторство. Думба-лумба масовка. А, че книгата е крадена и Дончев е посредствен писател, това са знае отдавна.
Анонимен
филма разказва истината, трябва да бъде приизната от света и турция