Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза на гръцките гласоподаватели, че противопоставяне на предложенията на кредиторите за реформи на референдума, ще означава и отхвърляне на Европейския съюз.
"Не", независимо от поставения въпрос, ще означава, че Гърция е казала "не" на Европа", каза той по време на пресконференция, цитиран от АФП. Това е едно от най-посещаваните от журналисти изявления на европейския лидер, съобщават световните медии.
В същото време той заяви, че възможността за постигане на споразумение с Гърция все още остава.
"Възможността за постигане на споразумение с Гърция все още остава, въпреки че този път времето е доста малко, става въпрос за минути и секунди", каза Юнкер, цитиран от агенция ТАСС.
"Ако народът на Гърция каже по време на референдума "да" на предложенията на кредиторите, институциите ще бъдат готови да продължат преговорите", каза още той, като допълни, че това би бил силен сигнал за Европа.
Скоро след изявлението на Юнкер говорителят на гръцкият премиер Алексис Ципрас Габриел Сакеларидис изрази доброто желание "за едни искрени преговори".
В своето изказване Юнкер защити и предложенията на кредиторите, които по-рано Гърция отхвърли. "Това не е глупав спасителен пакет", каза той като добави, че прилагането му нямаше да доведе до съкращаване на заплатите и пенсиите.
Сега след толкова много години, усилия, жертви и страдания, ние успяхме да обединим 28 държави членки в ЕС, това означава 19 национални валути и една единна валута. Бих искал в бъдеще да има повече държави членки в ЕС. Това е Европа. Европа, която се състои от взаимно разбирателство и уважение, Европа, в която да може да работим съвместно, без да има противоречие между националните интереси, заяви Юнкер в началото на изказването си.
Колкото и да са оправдани националните интереси, не може да съществува Европа на единна политическа воля. Не може да се проявява национален егоизъм, каза председателят на ЕК.
В Европа няма нито една демократична държава, която да е по-важна от друга демократична държава. Не може една държава да бъде срещу друга, заяви той.
Особено натъжен съм от това, което видяхме в Европа в събота, вчера вечерта Европа претърпя друг сериозен удар. Добрата воля изчезна. Игричките надделяха над добрата воля. Аз се чувствам донякъде предаден, защото не бяха отчетени моите усилия и на много други, които полагахме. Никога не сме отправяли ултиматум, никога не сме изнудвали, каза още председателя на Европейската комисия. /БГНЕС
Коментари
Дайнов
Колкото повече битки Алексис Ципрас губеше в сблъсъка си с ЕС, толкова повече говореше за Гърция като за родина на демокрацията, която е заплашена от европейските авторитаристи. Онзиденшната му подпалваческа реч, подтикваща гърците да застанат като стена срещу останалите европейски страни, също включваше неща като:
„Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност.”
Освен, че не разбира нито от икономика, нито от политика, младият Алексис очевидно е бягал от часовете по история. Защото, ако не беше, би знаел, че когато Гърция е била люлката на демокрацията, самата демокрация е била смятана за „девиантен” или „лош” тип политическо устройство. И е носила доста опасности.
Нещата са изяснени още от Платон, но окончателната дума, в онази Гърция, е на неговия ученик Аристотел. След като изследва над 150 устройства на различни гръцки градове-държави, Аристотел стига до извода, че има 6 вида държавни устройства – три правилни и три неправилни (девиантни).
Когато един човек управлява в обща полза, това е монархия. Когато група управлява в обща полза, това е аристокрация. Когато мнозинството управлява в обща полза, това е полития. Това са правилните устройства, защото техният бенефициент са всички граждани.
Неправилните форми на устройство са един вид отровни двойници на правилните, защото управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един управлява в своя полза, това е тирания. Когато е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация.
Да цитираме самия Аристотел:
„Всяко девиантно устройство е направено така, че да действа в полза на управлаващите; например, демокрацията е управление в полза на бедните. И никое от тези девиантни устройства няма за цел благото на всеки вид граждани” („Политика” 1279б:4-10).
Като всяко девиантно устройство, древната демокрация е нетрайно управление, бидейки пълно, вътре в себе си, с цъкащи бомби. Да чуем Аристотел:
„Основната причина за падането на демокрациите е скандалното поведение на демагозите. Като нападат богатите и имотните, те (демагозите)... насъскват мнозинството да ги нападне и обезкърви. По този начин демокрациите са се разпадали на много места: Кос, Родос, Хераклия, Мегара... Така биват унищожавани демокрациите. За да добият подкрепата на народа, демагозите предлагат несправедливо третиране на по-видните граждани... като ги принуждават да си сдадат имотите, или да ги предадат за преразпределение, или да си харчат парите за публични услуги; или, след като са наклеветени и опозорени, да им бъдат насила конфискувани имотите.” („Политика” 1304б:20 – 1305а7).
Ако беше внимавал в час, Ципрас щеше да види сегашната си политика в този цитат. Единствената разлика е, че богатите и видните, против които насъсква населението, са останалите народи в еврозоната, някои от които – доста по-бедни от неговия. По странно стечение на обстоятелствата, обаче, този инак ултра-ляв радикал така не каза и дума против родните му гръцки олигарси, които не само задушават икономиката, но и не плащат данъци.
А ако беше видял себе си в писанията Аристотелеви, Ципрас щеше да е наясно, с какъв точно огън си играе. Защото Аристотел е категоричен:
„Окончателният вид демокрация е тиранията”. („Политика” 1312б: 4-6)
Как става това? Ето как. След като, насъсквано от демагозите си, населението обере богатите и изяде обраното, внезапно се оказва без нищо. Малко по-късно, след като известно време гладува, населението започва да търси виновника: Как стана така, че хем взехме всичко на богатите, хем няма манджа? В търсене на виновника се хващат за гушите, докато накрая всички не изревават: „Абе да дойде някой да ни оправи!” И си получават полагащия им се тиранин.
Трябва да се внимава в час по история. Особено – ако си грък.
Умният си е умен,
дори когато цитира написаното от други автори.