Комисията за енергийно и водно регулиране реши, че считано от 30 юни удължава регулаторния/ценовия период на дружествата в сектор "Електроенергетика" с един месец - до 31 юли 2015 г.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София - град в 14-дневен срок.

В оповестеното си днес решение от държавния регулатор посочват, че в краткосрочен план предстои министрите на енергетиката, на финансите и на икономиката съвместно да издадат Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. С оглед на това, ако КЕВР до 30.06.2015 г. се произнесе с решение за утвърждаване на цените в сектор "Електроенергетика", то същото няма да отразява целите и правилата на посочената наредба свързани с предоставянето на помощ за намаляване на тежестта при разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници съгласно Насоките на Европейската комисия относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г.

От КЕВР очакват оповестените от органите на изпълнителната и законодателната власт действия да създадат в срок до един месец възможности за намиране на резерви за оптимизиране на разходите, съответно на цените на електрическата енергия.

Регулаторният период на дружествата в сектор "Електроенергетика", чиито цени се регулират по метода "горна граница на приходи", започнал на 01.08.2013 г., завършва на 30.06.2015 г. Следователно новият регулаторен период за тези дружества следва да започне на 01.07.2015 г., респективно на същата дата следва да започне и първият им ценови период. В тази връзка и новият ценови период на останалите енергийни предприятия в сектора, чиито цени се регулират по метода "норма на възвръщаемост на капитала" също следва да започне на 01.07.2015 г. Това е обусловено от факта, че утвърждаването на цените на електрическата енергия отчита взаимосвързаността им по веригата производство – пренос – обществена доставка – разпределение - доставка от краен снабдител.

БГНЕС припомня, че до решението на Народното събрание за даване на възможност за едномесечен мораториум върху цените на тока се стигна след заплахи от страна на бизнеса за масови протести във връзка с предложения от КЕВР нов ценови модел. Той предвижда повишаване на цената на тока за бизнеса чрез въвеждане на единна ставка на добавката "задължения към обществото". До този момент тази добавка беше 18,93 лв. за бизнеса и малко над 50 лв. за битовите потребители. За новия регулаторен период КЕВР предложи единна ставка от 40 лв. за мегаватчаса.

Това решение не се хареса на работодателските организации, според които в сектора има редица резерви, а подобен удар върху бизнеса ще доведе до затваряне на предприятия, загуба на работни места и поскъпване на стоките за крайните потребители.

В мотивите за решението на Народното събрание за удължаването на срока преди влизането в сила на новия ценови модел се посочва, че то има за цел да даде време на КЕВР да вземе под внимание три аргумента. На първо място, това е Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и необходимостта от комуникация по нея с Европейската комисия. На второ място, удължаването според парламента е необходимо заради заявените намерения на правителството за свиване на разходите в държавните енергийни дружества. Третият мотив за едномесечния мораториум са проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция във ВЕИ дружествата, от които се очакват резултати до няколко седмици.

Приемането на поправката, въвеждаща едномесечен мораториум, би дало възможност на КЕВР да прецени нововъзникналите обстоятелства, посочват вносителите на поправката в Закона за енергетиката, които бяха приети от мнозинството в пленарна зала.

Междувременно в Министерски съвет представители на работодателските организации, синдикати, ресорни министри и премиерът Бойко Борисов обсъдиха мерки, насочени към законодателни промени за откриване на резерви в сектора. Две от предложенията за законодателни инициативи касаят ВЕИ, като се предвижда произведената извън нормативно признатата по договор енергия от тях да се продава по пазарни цени, а не по цените на обществения доставчик, които в новия ценови модел са 119 лева за мегаватчас. Второто предложение касае ВЕИ проектите, реализирани с безвъзмездна помощ с европейски средства, като идеята е преференциалната цена да изчисли върху процента от инвестиции със собствени средства, за да не се допуска двойно финансиране - веднъж с европейски пари и втори път чрез цената на изкупуваната енергия.

Третото предложение е свързано с въвеждане на такса "задължения към обществото" и към електроенергията, която се изнася. Предложението е да се въведе гъвкав механизъм и регулатора да определя добавката върху износа всеки месец. Предложенията бяха представени пред депутати от председателя на комисията по енергетика Делян Добрев. Той призна, че по тази мярка има колебания, защото не е ясно дали юридически ще бъде възможно тя да се реализира. Работодателите в лицето на представителите на КРИБ, АИКБ и БСК категорично подкрепиха и трите предложения, а с известни резерви към третата мярка подкрепа изразиха и синдикатите от КНСБ и КТ "Подкрепа". /БГНЕС