"Гробът" на българския княз Боян Енравота, който на 25 юни т.г. директорът на Националният исторически музей Божидар Димитров обяви за "Суперсензация в Плиска" окончателно се оказа блъф.

"Конструкцията е плътна зидария, няма кухина и е само символична. Съществуваше само теоретична възможност това да е истински гроб и тя вече отпадна", каза днес за "Дневник" археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките в Плиска.

Според казаното от него при допълнителни проучвания през миналата седмица, е бил открит само още един фрагмент от плътна зидария, скрепена с червен хоросан.

В текста на съобщението, разпространено от Димитров и Националния исторически музей в края на миналия месец, под заглавие "Суперсензация в Плиска" се съобщаваше, че "при разкопките на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска, археологът проф. Павел Георгиев (в съобщението научната титла бе сгрешена) е открил, непосредствено под купола на кладенец луксозен гроб, иззидан от тухли". Уточняваше се също, че това вероятно е "мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота".

В съобщението се обръщаше специално внимание и на факта, че "разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на Националния исторически музей от правителството Борисов, което отпусна 500 хил. лв. за целта.

"Всъщност това, което сме открили, е известно от доста години и е публикувано, каза по повод на съобщението през юни доц. Георгиев. Сега просто работим с повече средства и сме го разкрили в по-значителна част, в по-голяма цялост".

Според археолога, обявеното за "сензация" съоръжение е във връзка с друга мемориална кръстовидна постройка – мартириум, който обикновено се посвещава на паметта на мъченик. "Искам дебело да подчертая, че става дума не за реален, а за евентуален символичен гроб. Ние не сме намерили скелет или костни останки. Такова нещо няма! Става дума само за съоръжение, което маркира важно място, свързано с първите стъпки и утвърждаването на християнството в България още преди Покръстването".

Историческата справка, разпространена от НИМ заедно с новината за "суперсензацията в Плиска" гласеше, че княз Боян Енравота е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум.

В 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България, но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра. При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, според хрониките, "извън, но недалеч от крепостните стени " в 832 г.

След смъртта му хан на България станал малолетният брат на Енравота Маламир, който починал млад в 837 г.

dnevnik.bg