Народното събрание ще разгледа и гласува окончателно на второ четене промени в Закона за референдумите на извънредно заседание от 11:00 до 17:00 часа, предава репортер на БГНЕС.

Промените Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление вече няколко пъти стигат до пленарна зала за окончателно приемане, но биват отлагани с процедурни хватки. Предвиждат се ключови реформи на системата за провеждане на референдуми, като голяма част от тях се случват между първо и второ четене на закона и не бяха афиширани в началото на процедурата.

На първо четене измененията бяха приети в началото на юни, като предвиждаха единствено даване на възможност за участие в референдума и на българите в чужбина, както и провеждане на референдум и местни избори на една и съща дата.

На второ четене текстовете влязоха в зала месец по-късно, в началото на юли. При първия опит в зала бяха приети само три параграфа от законопроекта, а именно текстовете даващи възможност и на български граждани извън територията на страната да могат да участват в референдуми у нас, както и техническият въпрос с произвеждането на референдум и избори за местна власт 2 в 1.

На 8 юли законопроектът отново бе на дневен за разглеждане и окончателно гласуване в пленарна зала, но след няколко процедурни хватки и парламентарни декларации точката беше отложена. Така се стигна до извънредно заседание на 21 юли, когато точката е първа в програмата и парламентът трябва окончателно да приключи с нея.

Предвижда се отмяна на досегашното условие за валидност на референдума, което изискваше участие на поне толкова граждани, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Въвежда се праг за валидност от 40% от гражданите, които имат избирателни права. Това условие ще важи, когато референдумът се провежда отделно от други избори. Ако се провеждат избори две в едно, независимо дали са парламентарни, президентски или местни, референдумът ще бъде валиден без никакъв праг и ще се изисква единствено повече от 50% от гласувалите да са подкрепили съответното предложение. С предложените поправки се намалява и необходимия брой подписи за задължително свикване на референдум, като от 500 000 те падат на 400 000.

В проектопрограмата за извънредното заседание във вторник са включени още и промени в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от Менда Стоянова и депутати от бюджетната комисия. Подписа си под законопроекта са сложили депутати от ГЕРБ, БДЦ, АБВ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок и БСП в лицето на Румен Гечев. Според вносителите предложените промени са насочени към използването на съвременните технологии и в частност функциониращата система на Търговския регистър за създаване на механизъм за по-бързо информиране на вложителите и другите кредитори на банка в производство по несъстоятелност за обстоятелствата, които са свързани с упражняването на правата им като кредитори на банката.

С предлаганите промени се цели и създаването на нова процедура по оповестяването на списъците на кредиторите на банка в производство по несъстоятелност и съответно процедура по провеждане на разглеждането на възраженията на кредиторите срещу включване или невключване на вземания в списъка. Депутатите считат още, че с промените ще се даде възможност да се съкрати времето, което принципно би било необходимо за индивидуалното уведомяване на голям брой кредитори и по-този начин да се постигне реално ускоряване на производството. Предвидената е нова процедура по разглеждане на възраженията срещу списъка на приетите вземания.

Въвежда се и явно гласуване при вземането на решение за отнемане на правото за извършване на независим одит и за лишаване от правото да се упражнява одиторска дейност. С цел по-голяма прозрачност при вземането на решенията се предвижда начинът на гласуване - "за" или "против" на всеки един член, както и неговите мотиви да се отразяват в протокол и да се публикуват на интернет страницата на комисията. /БГНЕС