Деница Вълкова, съдия и бивш зам.-министър на правосъдието в първия кабинет на ГЕРБ, бе избрана от Вшия съдебен съвет за председател на Апелативния съд в Бургас като единствен кандидат. Тя получи 17 гласа, пет против и двама членове на ВСС се въздържаха.
Изборът на Вълкова потвърди за пореден път две особености на този ВСС: двойната мярка на ВСС при кадровите решения
В края на май ВСС сътвори един от най-разобличителните за органа скандали, използвайки тайното гласуване. При избора на председател на Софийския апелативен съд, в който единствен кандидат бе съдия Нели Куцкова, положителни изказвания за нея направиха по-голям брой кадровици, отколкото впоследствие тайно гласуваха за нея. След избора Ясен Тодоров обясни, че е гласувал против, тъй като смятал Нели Куцкова за политически обвързана понеже е била кандидат за вицепрезидент заедно с Петър Стоянов през 2002 г.
Такива мотиви не обезпокоиха днес ВСС, въпреки че Деница Вълкова бе зам.-министър в правителството на ГЕРБ, а съпругът й е бил кандидат за общински съветник на същата партия през 2011. Ако приемем аргумента на съдия Вълкова - че екипът на правосъдното министерство е бил съставен от експерти и тя не се е чувствала партийно обвързана, то остава друг пример за двоен аршин: когато ВСС избра за шеф на Апелативния съд - Варна Ванухи Аракелян, твърдо подкрепена и от главния прокурор Сотир Цацаров, мнозинството не се притесни, че тя е била кандидат за кмет на Варна от СДС.
Пак незачитане на мнението на председателя на Върховния касационен съд
Само председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се мотивира защо няма да подкрепи съдия Вълкова. По думите му - извън това че кандидатката няма достатъчно административен опит, а в концепцията й липсва визия за развитието на целия апелативен район, председателят на ВКС изрази съмнения дали тя познава детайлно европейското право.
Съдия Вълкова е била докладчик по нашумялото дело за клевета срещу бургаската журналистка Катя Касабова и е потвърждава присъда, заради която България е осъдена от Европейския съд в Страсбург.
Разследване на журналистите Катя Касабова /в. "Компас" - Бургас/ и Божидар Божков /корепондент на в. "Сега"/ за нарушения в приемите в елитните училища става причина за завеждане на дело срещу тях за клевета и въззивният съд с докладчик Деница Влъкова осъжда Касабова на глоба от 7 500 лв., а Божков - 6 300 лв. ЕСПЧ осъжда България да заплати на двамата журналисти общо 36 800 лв.
Лозан Панов обясни по време на дискусията, че е поставил въпроса за осъдителното решение, защото познаването на европейското право и прилагането му трябва да бъде критерий при избора на административни ръководители. Само по този начин ще се повиши ангажираността на българските магистрати с европейската практика, обоснова се съдия Панов.
Въпреки това мнението на председателя на ВКС не бе зачетено от членовете на ВСС.
За втори път откакто е заел върховния пост Лозан Панов е бламиран от мнозинството във ВСС при избор на председател на апелативен съд. През май, когато съветът избираше шеф на Апелативния съд във Велико Търново, ВСС предпочете фаворита на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев - Янко Янев. Въпреки че той нямаше опит на апелативно н5иво за разлика от друегата кандидатка Галя Маринова, която имаше и подкрепата на апелативните съдии. Изборът бе особено скандален, тъй като съветът отказа да провери съмненията за конфликт на интереси в миналото на съдия Янев. Онзи случай - изборът нса Янко Янев - ще се запомни с избухването на главния прокурор Сотир Цацаров. Когато членът на ВСС Галина Карагьозова постави въпроса за данните за конфликт на интереси от миналото на Янев, главният прокурор се ядоса и силно повиши тон.
Натежаването на мнението на главния прокурор при избора на председатели на съдилища и неглижирането на позицията на председателя на ВКС е една от големите несъобразности и загадки в кадровата дейност на Висшия съдебен съвет.
dnevnik.bg
Коментари
Добави коментар