Ценна творба на композитора Игор Стравински, смятана за безвъзвратно изгубена преди 100 години, бе открита сред стари ръкописи в стаичка на Санктпетербургската консерватория, съобщи "Гардиън".

"Погребална песeн" е написана в памет на учителя на Стравински Николай Римски-Корсаков и е изпълнявана само веднъж – на симфоничен концерт, дирижиран от Феликс Блуменфелд, в Консерваторията през януари 1909 г. Тя е дълга 12 минути. Досега се смяташе, че партитурата й е унищожена през Октомврийската революция или в последвалата гражданска война.

Самият Стравински смята "Погребална песен" за едно от най-добрите си ранни произведения, но до края на живота си не успява да си я спомни. В по-късни години сам е казвал, че много би искал да види какво е написал точно преди "Жар-птица" - балетът, който му донася светкавична слава, след като Дягилев го поставя в Париж през 1910 г.

От години руските музиколози предполагат, че нотните листа може да се крият някъде из огромните масиви некатегоризирана музика, съхранявани без всякаква система в архива на Филхармонията или Консерваторията в Санкт Петербург. Но по времето на Съветския съюз те не са издирвани, тъй като Стравински е недолюбван от режима.

Серия опити на изследователката Наталия Брагинская да ги издири там приключиха без успех. Миналата година обаче се наложи сградата да бъде опразнена за един от първите ремонти в историята си. Партитурата е намерена сред купища нотни листове с музика за пиано и оркестър, недокосвани от десетилетия от една от библиотекарките на консерваторията. Брагинская представи откритието на конференция, посветена на Стравински в Санкт Петербург на 4 септември.

Когато "Погребална песен" е изпълнена за първи път, Стравински е на 26, напълно неизвестен композитор - не само извън родината си, но и в нея. Кореспонденцията му със семейството на Римски-Корсаков показва голямото, на моменти дори отчаяно желание на прохождащ творец творбата да бъде включена в някой от концертите в памет на учителя му. В следващите четири години той ще създаде "Жар-птица", "Петрушка" и "Пролетно тайнство" и ще се превърне в един от най-значимите композитори на модернизма.

Дневник