Голяма група сирийски мигранти е започнала гладна стачка. Те отказват да приемат вода, храна и всичко, което им предложат местните турски власти, предаде специалният пратеник на БГНЕС от Одрин Вилдан Байрямова.

Към гладния протест на мъжете, който започна късно тази нощ, се присъединяват и деца.

Местни жители разказаха, че са виждали с очите си да целуват хляба и храната и после да ги оставят непокътнати. Протестиращите искат гръцките власти да отворят границата и да им позволят да продължат своя път през територията на Гърция за държавите от Западна Европа.

В околностите на Одрин има около 1200 сирийски мигранти. Те са се разположили край магистралния път за Истанбул. Около 600 души, сред които много деца, блокирани на автогарата, са пристигнали от сринатия Алепо. Те са обсадили тревните площи около административната сграда, от миниатюрни палатки излизат по 6-7 души, други продължават да спят под открито небе, завити в одеяла с логото на Червения полумесец. За контакт с тях и за снимки се чака появата на полицейския комисар, за да разреши достъпа на външни хора. Денят на стотиците зъзнещи от нощния студ хора започна тихо, полицаите струпаха кашони с хляб и сладки, минерална вода, санитарни материали и започнаха да ги раздават на чакащите.

Тишината изглежда повече от странна на това място при наличието на толкова много бебета и по-големи деца, чува се само бученето на автобусите. Говорят толкова тихо, сякаш грамадната умора от дългите преходи е затиснала гласовете им. Мъжете са на различна възраст и сами търсят на кого да изповядат болката си. Жените се крият от обективите и избягват разговори.

Тръгнахме, защото бомбите разрушиха къщата ни, в Сирия е страшно и невъзможно да се живее. Искаме да заминем в Германия, имаме близки там. Това разказа пред БГНЕС 14-годишната Айше, която вчера е пристигнала от Истанбул в Одрин и е сред около 400 бежанци, струпали се в парка зад старинния хотел „Кервансарай“ в градския център. Нейната връстничка Сидра призна, че още не знае кой е виновен за това от Сирия да тръгнат толкова много невинни хора.

„Башар Асад трябва да е, друг няма. Къщата ни в Шам е в развалини заради него. Баща ми е в Германия и искаме непременно да се съберем, цяла година не сме се виждали. Постарах се да науча малко турския език, от година съм в Одрин, живеем на квартира в един от кварталите. Аз искам да ходя на училище, а тук това е невъзможно. Като се съберем при татко, ще уча и ще бъде прекрасно, защото в Германия всичко е много хубаво. Длъжни сме да стигнем до него.

Децата на Сирия искат свобода и спокойствие, ние също сме хора, а вижте децата тук – и най-малките не се усмихват. В моя град ние бяхме много добре финансово, минавахме за богато семейство, татко беше военен, но се махна заради войната. Сега сме в капан, нямаме никакви права“, каза Сидра.

„Имаме нужда светът да ни помогне. Ние сме сирийци от Кобане. Къщата ми е разрушена. Жена ми се нуждае от медицинска помощ. Ние се нуждаем от нов живот, от ново бъдеще“. Това каза сирийски мигрант, който е преподавал английски език в родния си град.

През последните месеци Кобане се превърна в арена на кръвопролитни сблъсъци между местното население, по-голямата част кюрди, с бойците на терористичната организация Ислямска държава. Мъжът се оплаква, че навсякъде е бил жестоко експлоатиран. „Работил съм по 16 часа на ден, всеки ден. Имаме нужда от бъдеще в друга страна, но ние се нуждаем от помощ. В Кобане няма електричество, няма вода, нямам къща. Мога да кажа, че целият сирийски народ се нуждае от помощ. Защото къщите на хората са разрушени. Няма живот. Никой не го усеща като живот“, казва още той.

Искам да се събера със съпругата си във Варна и да заминем за Европа Мъж от Ирак, който не разбра въпроса за имената му: „Надежда Николова Янкова е съпругата ми, тя е във Варна, прибра се преди 4 месеца, аз искам да се съберем и заедно да заминем, но засега е невъзможно. Преди 15 дни преминах незаконно границата при Резово, българските полицаи ме пребиха, удряха ме с палка по гърба и по главата, отнеха ми всички пари и телефона”, споделя той. Иракчанинът не знае защо е бил. „Защо ме биха, не зная, ние не искаме да оставаме в България, тръгнали сме Западна Европа и за мен няма никакво значение къде точно ще се установя, но не и тук, нито в Гърция. Идвам от Мосул, Ирак, загинаха всичките ми близки, родителите ми, къщата ни е изравнена със земята. В България няма работа, в никакъв случай не искаме да оставаме там, но и в Турция не трябва, защото вече има 2 милиона бежанци и за нас няма място”, продължава разказът си той.

“Дори и да не се отвори гръцката граница, аз ще тръгна по всевъзможни пътища, но ще стигна до Европа – по суша, по море, има прекалено много каналджии в Турция. Благодарни сме на турската държава, че се грижи за нас. Всички сме хора и няма разлика между християни, мюсюлмани, католици, юдеи“, споделя иракчанинът.

БГНЕС