107 години от обявяването на Независимостта на България се навършват на 22 септември.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод.
Паметникът на Независимостта е първият и единствен засега, посветен на това историческо събитие, построен със скромните парични дарения на хиляди българи.
Днес Шумен няма да отбележи официално празника. В последните няколко години на този ден с жива картина се пресъздаваше четенето на манифеста на Княз Фердинанд от 1908-ма от Родолюбив комитет „Крум Страшний“. Тази година и това няма да се случи.
ШУМ. БГ
Коментари
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
Анонимен
То щото пък,като има нещо организирано ви има.На 3 март имаше не повече от 150 човека.
ШУМЕНЕЦ
Театралното четене на манифеста не определя тежестта на този празник.Да, определено имаше значение за циркаджиите и сеирджиите.Така че, липсата днес няма как да се усети.Гражданите отдавна се научиха да ценят истинските и стойностни неща.Историята не е театър,апропо...
Гражданин
кой крадец, кой не-не се знае, като решат някого да натопят,лесна работа
Хвани единия,удари другия
Единият кандидат краде от търговските вериги, друг пребива деца по улиците. Светло бъдеще чака Шумен.:(
007 каспичан
В Шумен се развиват положителни процеси.Почна да се отсява всичко фалшиво и ненужно,кичозно и помпозно без липса на съдържание.Който иска изява на сцена-има си самодейни театри,караоке барове.Аман, бяхме се нагледали на сеири.Кича и фалша не определят тежестта на събитията-то е като силикона,сложен на определени места...фалшив.