Идеята за "горещи точки" в Европейския съюз трябваше да символизира протегнатата за помощ ръка на Брюксел към страните членки, които са входните пунктове на бежанците към Европа. Вместо това инициативата се очерта като поредната противоречива европейска политика, която породи гняв и объркване в държавите, на които трябваше да помогне, коментира в. "Файненшъл таймс".

Т. нар. "горещи точки" са елемент от много по-обширна и доста спорна схема за задължителни квоти за прием на имигранти, за която европейските лидери се споразумяха тази седмица. Стратегията включва разпределянето на общо 160 000 бежанци (одобрените през юли 40 000 души плюс нови 120 000) сред страните членки на ЕС в следващите две години.

За да подпомогнат този процес, лидерите се договориха за създаване на места за обработка на документи в Гърция и Италия, които са сред най-засегнатите държави от бежанския наплив. В тях чиновници от ЕС ще оказват логистична помощ на националните правителства.

В "горещите точки" ще се обработват документите на мигрантите и ще им се взимат пръстови отпечатъци. След това те ще бъдат изпратени в една от 25-те страни членки, съгласили се да приемат бежанци, или ще бъдат депортирани, ако не отговарят на условията за предоставяне на убежище. Важно е да се уточни, че "горещите точки" не са центрове (за задържане или подслоняване), а екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол.

Тъй като много от детайлите в работата на екипите от "горещите точки" подлежат на интерпретация, гръцките и италианските чиновници са все по-притеснени, че ще им се наложи да изграждат бежански лагери. Още по-лошо – те се боят, че ще трябва да охраняват тези центрове, за да са сигурни, че имигрантите ще останат там, след като вече са регистрирани според тази система. В момента много от бежанците просто пресичат тези страни на път за Германия, Швеция и други от по-развитите икономики на Европа.

"Не искаме Италия да се превърне в център за задържане на имигранти. Съществува риск те да останат тук, при положение, че повечето искат да продължат на север", оплаква се италиански чиновник.

Подобни коментари илюстрират колебливия характер на стратегията на ЕС за справяне с кризата. Непрестанните разговори за "европейско разрешение на проблема" по-скоро водят до нарастване на недоверието между националните правителства и прехвърлянето на проблема от една страна на друга.

До този момент Европейската комисия, която стои зад концепцията за "горещите точки", е по-скоро сдържана в обясненията си какво точно представляват те. От Брюксел обясняват, че изпратените там европейски чиновници, ще работят в партньорство с националните органи. Във всеки случай подкрепленията от ЕС ще са по-скоро скромни – няколко десетки, а не стотици. В Гърция, където от началото на август пристигнаха 88 000 бежанци, очакванията са да бъде подпомогната с около 100 чиновници.

Тази седмица Италия откри първата си "гореща точка" на остров Лампедуза – мястото, към което се отправят много имигранти, бягащи от Африка през Средиземно море. Рим обаче уточни, че няма да бърза със създаването на нови структури, докато не се убеди, че бежанците се изпращат до други държави според одобрената схема и докато не получи нови подкрепления.

Според европейските закони мигрантите трябва да бъдат регистрирани и да кандидатстват за убежище в първата държава от ЕС, в която стъпят. Много от тях обаче не искат да остават в Италия и Гърция и продължават пътуването си на север.

Заради наболелия въпрос, в който се превърнаха "горещите точки", ЕК се опита дори да промени името им. Брюксел смята, че терминът навява асоциации, че държавите не могат да контролират собствените си граници – нещо, което породи недоволството както на Атина, така и на Рим.

"Ако трябва да съм откровен, не знам кой измисли този термин, но той е абсолютна каша", обяснява Димитрис Аврамопулос, европейският комисар по миграцията. "Повече от пет месеца се опитвам да обясня какво означава това понятие".

Това, което истински тревожи страните членки, е броят на документите, които ще трябва да обработят в тези "горещи точки". Мнозина смятат, че той ще е много по-голям от постигнатото споразумение за 160 000 имигранти.

"През юли говорихме за 40 000 бежанци, сега станаха 120 000", разказва високопоставен унгарски дипломат. "След два месеца цифрата може да е 400 000 души, след още няколко – 1 милион. Това никога няма да спре".

Дневник.бг