Финландски астрономи откриха най-голямата наблюдавана досега черна дупка във Вселената. Космическият обект има маса 18 милиарда пъти повече, отколкото нашето Слънце. Това е 6 пъти повече от досега известния рекорд, съобщава Би Би Си. Учените и по-рано са смятали, че може да съществуват черни дупки с подобна маса, но досега не бяха получавали пряко доказателство за това. Освен това сега те имат възможност за първи път да проверят теорията за гравитацията на Айнщайн в мощно гравитационно поле. Не е възможно да се види черната дупка: масата на този космически обект е толкова голяма, че нищо не може да напусне гравитационното й поле - нито предмет, нито дори светлината. Ето защо астрономите засичат черните дупки, анализирайки траекториите на други небесни тела. Дупката рекордьор обикаля около друга черна дупка с по-малки размери, което е дало възможност на астрофизиците да определят масата й с доста голяма точност. Тази двойна система захранва с енергия квазера OJ287 в съзвездието Рак. Квазерът е относително компактно по размер скупчване на материя, излъчващо огромно количество енергия. OJ287 е ярък "фар" във Вселената и е доста подробно изучен, тъй като се намира сравнително близо до нас - на 3.5 милиарда светлинни години. Квазерът на всеки 12 години излъчва два мощни светлинни сигнала. За първи път тази пулсация бе регистрирана през 1994 и 1995 година, а след това - през 2005 - първият сигнал от втората двойка. Тези наблюдения позволиха на астрономите да създадат компютърен модел на активността на квазера и точно да прогнозират получаването на следващия сигнал на 13 септември 2007 година. Феноменът с пулсациите с 12-годишна периодичност има просто обяснение, каза Маури Валтонен от обсерваторията на университета във финландския град Турку, който представи резултатите от изследването пред Американската астрономическа общност в Остин, щата Тексас. Според Валтонен и колегите му по-малката черна дупка, обикаляйки около по-голямата - в течение на един орбитален период - на два пъти влиза в съприкосновение със скупчването на материята. В резултат на този сблъсък в Космоса се изхвърлят струи нагорещен газ, които са източникът на оптическите пулсации, наблюдавани от Земята. Разбирането, че системата има бинарен (двоен) произход, позволило на астрономите не само с голяма точност да измелят масата на голямата черна дупка, но и да проверят теорията на Айнщайн в условия на свръхмощното гравитационно поле, съществуващо между двете черни дупки. Финландските учени показали, че теорията на Айнщайн може да даде вярна представа за поведението на бинарната орбита. Те са направили измерванията си с 10-процентна грешка, която според тях може значително да бъде намалена при следващите изследвания.