Народното събрание ще трябва да обсъди в срок от три месеца въпроса за електронното гласуване, след като над 20 на сто от гласоподавателите са участвали в референдума. Според данните на "Алфа рисърч" активността е над 35 % (към 18 часа), а според ЦИК - над 32 % (към 17 часа).

"Две символни граници са преминати днес - тази от 20 на сто избирателна активност, която позволява въпросът да бъде отнесен към Народното събрание, и тази от референдума за АЕЦ "Белене" преди две години", коментира социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" пред БНТ.  Според данните на агенцията от предварително преброяване 70.6% от гласувалите са казали "Да" на въпроса за електронното гласуване срещу 26,6 % с "не", а 2,9 от бюлетините са отчетени като недействителни.

Какво следва

С преминатия праг от 20% и повече от половината от тях казали "да", въпросът влиза отново в парламента. По закон има срок от три месеца, в които той трябва да бъде разгледан от депутатите.

Тъй като обаче изискването е формулирано твърде общо ("предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.") има неясноти за това как точно трябва да се случи.

Според юристи, до които "Дневник" се допита, би следвало председателят на парламента Цецка Цачева да го включи в дневния ред и депутатите да гласуват. Според някои депутатите ще гласуват директно въпроса от референдума и от резултата ще стане ясно какво следва. Според други - освен да го приемат или отхвърлят те може да формулират и нещо средно по темата.

Ако парламентът приеме решение потвърждава, че българските избиратели трябва да могат да гласуват електронно, тогава трябва да се подготви законопроект и(или) промени в други закони, за да бъде въведено то. Рано е да се прогнозира дали това може да се случи за президентските избори след година (есента на 2016) или не, но теоритично е възможно, ако парламентарно представените политическите сили действат бързо.

На първия референдум - през януари 2013 г., за строителството на нови ядрени мощности, в който участваха над 20% от избирателите и 60% се произнесоха положително, Народното събрание прие решение, с което потвърди отказа на тогавашното правителство да изгражда АЕЦ "Белене".

Резултатите могат да бъдат оспорвани

Законността на резултатите от допитването може да се оспори от не по-малко от една пета от депутатите (48 депутати, с които разполага само ГЕРБ) и от президента в 7-дневен срок от обявяването им от Централната избирателна комисия.

Оспорването е пред тричленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение също в 14-дневен срок.

Инициативен комитет: Електронното гласуване е неизбежно поне за 2019

От Инициативния комитет "Гласувай без граници" казаха, че те ще продължат да бъдат активни, за да се стигне до закон за електронното гласуване.

Иво Мирчев от организацията коментира пред "Дневник", че на фона на усилията да се предотврати гласуването в референдума и при липсата на интерес от партиите да се въведе електронно гласуване всякакви изненади са възможни въпреки силния резултат. Той коментира още, че се очаква Европейският парламент да разгледа доклад, след който да утвърди въвеждане на електронно гласуване на евроизборите през 2019 година и то ще стане неизбежно. В момента в България се разглежда проект за електронната идентификация, което също улеснява процеса, добави Мирчев.

Участието във вота трябваше да достигне 3 500 585 гласа (участвалите на последните избори) - прагът, за да бъде валиден директно. И въпреки че през целия изборен ден имаше сигнали как в секциите не се дават бюлетини за референдума или само след поискване, а на гражданите се обяснява, че той не е задължителен, над 1 673 800 българи са се включили в националното допитване според прогнозните данни.

Според Централната избирателна комисия към 17.00 часа активността на местните избори е 46.8%, на референдума – 32.03%.

Дневник