Около 80% от българските ИТ фирми планират увеличение на персонала през следващата година, показва ежегодният анализ "Барометър на българската ИТ индустрия", който се изготвя от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), съобщава БТА. Тазгодишното издание на "барометъра" беше представено  на специална пресконференция.

Той посочва, че недостигът на кадри продължава да е основният проблем, който "спъва" развитието на българския ИТ сектор. И докато 80% от членовете на БАСКОМ планират увеличение на персонала, едва 17-18% предвиждат да запазят същата численост на своите служители през следващата година. Само две-три фирми ще намалят персонала си, съобщава Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ.

Анализът е проведен сред близо 2300 фирми в бранша. Той посочва още, че средният ръст на приходите в сектора е над 10% за 2014 г., което означава над 1 млрд. долара. Най-голяма част от приходите идват от износ - 65%. БАСКОМ запазва положителни нагласи, като очаква следващата година делът на ИТ сектора в БВП да достигне 2%.

През последните три години са открити над три хил. работни места. Ръстът е добър, но крайно недостатъчен за нуждите на сектора. Според Захариев може да бъде много по-голям, ако образованието произвежда повече квалифицирани кадри.

Средната брутна заплата в сектора е 3358 лева, но повечето "редови" програмисти получават между 1200 лв. и 2500 лв. в зависимост от опита, стажа и възможностите на работодателя им, коментират източници на "Дневник". Високата средна заплата е породена най-вече от големите възнаграждения на ръководния персонал и старши програмистите, които ръководят отдели в компаниите. Битката за тези висококвалифицирани кадри е много голяма, тъй като те са още по-малко.

Въпреки това от БАСКОМ отчитат, че през последните пет години емиграцията на програмисти от България значително намалява и дори има тенденция за завръщането им в страната. Близо 100% от бранша е "на светло" и декларира истинските си приходи, което е изискване както на служителите, така и на много от международните им партньори и инвеститори.

Глад за специалисти

Председателят на БАСКОМ Стамен Кочков подчерта, че недостигът на кадри остава най-сериозният проблем на българската ИТ индустрия и той ще се задълбочи, ако не се предприемат действия възможно най-бързо. В момента заетите в брашна са между 15 хил. и 20 хил. души, като при сегашните темпове на ръст, след пет години ще са необходими три пъти повече.

Заместник-председателят на БАСКОМ Явор Джонев обяви, че два проекта на организацията вече се реализират и имат за цел да стимулират създаването на нови кадри. Въпреки това обаче той подчерта, че Асоциацията не може да направи всичко сама и се нуждае от помощта на държавата и университетите.

Първият проект е "Професия "програмист", който е насочен към ученици от 9-ти до 12-ти клас. Проектът има за цел да им помогне да придобият бързо умения по програмиране в рамките на две години и да станат стажанти в компаниите. Крайната цел е в 12-ти клас да работят на половин работен ден и да продължат с висше образование и активно участие в ИТ индустрията. Според Джонев краткосрочните ползи от този проект ще са видими до четири години. БАСКОМ прогнозира, че ако се изградят 25 образователни центъра в страната, до 2020 г. около 10% от завършващите ученици ще са готови специалисти, което означава около шест хиляди души.

Освен това се работи заедно с Националната агенция за професионално образование и обучение за определяне на държавните изисквания за професията, което ще помогне за създаване на учебни програми и квалифициране на учители. Държавата трябва да направи инвестиция в центровете и заедно с Министерски съвет се изготвя стратегия за подпомагане на квалификацията на софтуерните специалисти. Целта е пилотните курсове да започнат още следващата година.

Вторият проект е насочен към математиката и предучилищен и среден курс. Целта е да се проучи хипотезата на системата JUMP Math, че всяко дете може да достигне експертно ниво по математика чрез нови методи на преподаване. Системата не разчита на входящи изпити за програмата, а ще се търсят базови знания, като при евентуалната им липса детето няма да се отхвърля, а ще се подготвя допълнително, за да влезе в програмата наравно с останалите. В случая целта е да се развиват универсални умения, които да са приложими и за други сектори, не само да се създават програмисти, коментира Джонев.

dnevnik.bg