Читалище "Добри Войников - 1856" ще открие днес фотоизложба "Скулптурите на проф. Жан Антонин Мерсие" от 17 часа в Източно фоайе на Концертна зала. Тя е посветена на създателя на проекта на старата сграда на читалището и на 160 - годишнината от основаването му, съобщиха организаторите.

Историята разказва, че осъществител на идеята за построяване на нова читалищна сграда, а пред нея - паметник на благодетеля Нанчо Попович - става Христо Тодоров - млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство. По-късно той става народен представител и кмет на града. Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект J. M. Mercier плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови. През септември 1895 г. вече са на разположение плановете на една чудесна читалищна сграда, на фона на която, сред паркова обстановка, трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

В началото на следващата 1896 г. е възприето възлагането да става на части – по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите, бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика “Труд” – Русе. Освен това - борови греди за биндери за покривната конструкция са от Хераклия /М. Азия/, железни греди за подовите конструкции - от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена.

Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Иван Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица – инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата “Иванко” от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда – първа за страната - продължава 3 години и 4 месеца. Пет месеца по-късно на 9 май 1899 г. е открит и паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.

ШУМ.БГ