Никога досега не била била толкова голяма вероятността Федералният резерв на САЩ да вземе днес историческо решение да повиши основния лихвен процент за пръв път от близо десетилетие от сегашното му ниво почти на нулата.

Очаква се ефектът от първата подобна корекция от 2006 г. насам да е негативен за развиващите се икономики, тъй като е логично част от инвеститорите да се пренасочи към стабилна доходност от американските държавни ценни книжа.

Освен доминиращата нагласа сред брокери и финансковия сектор, че това ще стане именно днес в късните вечерни часове българско време, във вторник последните данни за инфлацията в САЩ дадоха още един мотив на Фед.

През ноември тя се е повишила за трети пореден месец до 2% на годишна база – най-значителното обезценяване на стоки и услуги (без храни и енергия) от май 2014 г. Причината са поскъпващите наеми (с 3.6% за последните 12 месеца), самолетни билети (+1.2%), нови автомобили и разходи за здравеопазване (+1.1%). Очаква се тенденцията за растяща инфлация да се запази и през 2016 г.

Друга причина са добрите данни от пазара на труда – безработицата е 5%, т.е. наполовина от равнището през 2009г., които според мнозина от членовете на ръководството на Федералния резерв id вече нива, съответстващи на пълна заетост на работната ръка.

Засилващото се вътрешно търсене би трябвало да окаже натиск за вдигане на заплатите, а с това – и да увеличи инфлацията.

Затова Фед най-вероятно ще направи минимално вдигане на лихвения процент, но има и анализатори, които предупреждават, че председателят Джанет Йелън може да прибърза.

Ако решението бъде взето и тя се окаже права в избора на момента, това ще затвърди репутацията ѝ на финансист, залагащ на модел, обвързващ заетостта, заплатите и цените, коментира "Ройтерс".

Но ако сгреши, САЩ ще се наредят до ЕЦБ и централните банки на Израел, Швеция и Канада, които не успяха да намерят ефективен изход от зоната на нулевите лихви, наложени от кризата от 2007-2009 г.

Дневник