В Сърбия утре, 20 януари ще има президентски избори. Около 7 милиона души имат право на глас. Избирателните секции ще бъдат общо 8 481, 277. В Косово, където право да гласуват имат 112 861 души. Републиканската избирателна комисия (РИК) разреши на наблюдатели от сръбския Център за свободни избори и демокрация (ЦЕСИД), ОССЕ и Междупарламентарната асамблея на ОНД да извършват мониторинг. Наблюдатели ще има и от Държавната Дума на Русия и посолството на Словакия в Белград. РИК обаче отказа да разреши на посолствата на Великобритания и на САЩ техни представители да наблюдават изборите. Девет са кандидатите за президентския пост. Като най-сериозни претенденти се сочат настоящият държавен глава и председател на Демократическата партия Борис Тадич и зам.-председателят на Сръбската радикална партия Томислав Николич. Никой в Сърбия не се ангажира да даде по-категорична прогноза за изхода от гласуването, но според социолозите най-вероятно на първия тур Николич ще спечели най-много гласове без да надхвърли 50 %. Втори кръг ще има на 3 февруари и до него почти сигурноще достигне и Тадич. Смята се, че победителят до голяма степен ще бъде определен от това на кого на балотажа ще даде подкрепата си премиерът Воислав Кощуница, който е начело на Демократическата партия. За първия тур партията реши да подкрепи кандидата на своя най-близък коалиционен партньор Нова Сърбия Велимир Илич. Запитан как ще гласува българското малцинство на изборите в Сърбия, зам.-председателят на Демократичната партия на българите Небойша Иванов каза, че има решение за подкрепа на кандидата на унгарската коалиция Ищван Пастор на първия кръг. "Мотивираме това наше решение и тази наша подкрепа с това, че като малцинство, което живее в Сърбия, искаме да подкрепим един малцинствен кандидат с цел да създадем политическа комуникация между малцинствата в Сърбия", каза Иванов за БГНЕС. Тъй като Пастор няма изгледи да премине първия кръг, Демократичната партия на българите ще вземе решение след 20 януари кого да подкрепи на втория тур. Според нас демократичната опция е приобщаване на Сърбия в евроатлантическите структури, тоест в ЕС и НАТО, посочи Иванов. Това е заложено и в програмата на Демократичната партия на българите, така че демократичният кандидат би бил Тадич, допълни той. В предизборната си кампания Борис Тадич категорично многократно заяви, че е и за ЕС, и за Косово, че процесите на евроинтеграция на Сърбия и на определяне статута на Косово са напълно отделни. На заключителния си предизборен митинг Тадич каза, че Сърбия ще подпише Споразумението за стабилизация и асоцииране и ще стане член на ЕС с Косово в състава си. Главната му цел била Сърбия да влезе в Европа с идентичност, с Косово. "Никога, никога и никога няма да се откажем от европейската ни цел и от нашата косовска цел", заяви Тадич. И подчерта, че Сърбия желае по мирен път да постигне целите си, желае мир със съседите си. По време на предизборната си кампания Николич заяви, че Сърбия не бива да подписва Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС, защото с този акт може да изгуби Косово. Той подчерта, че официален Белград трябва да поиска от Брюксел "истински, а не унизителен договор". Според него Сърбия била по-необходима на ЕС, отколкото ЕС на Сърбия, защото в противен случай "ЕС нямаше да се старае толкова във връзка със Сърбия". Според Николич ЕС е като скъп персийски килим с една дупка на мястото, където е Сърбия и затова "би трябвало да се потруди да закърпи тази дупка със златни конци".