Празничен монолог на възрастна дама – пастирка на кози, приседнала по пладне да хапне, да сръбне една водица и да изпие един тютюнец

"...Ей туй българинът уж умен човек, ама и доста празни приказки е рекъл!
Какви са тез „да сме живи и здрави!”, дето всички го повтаряте като навити, бре?
Живи и здрави са ми козите, от човека се очаква още...
Живи сте всички, ей на, ясно е! Животът ще си отиде не когато ти му речеш!
А здравето какво?
Здрав човек, несподелен има ли?
Може ли да е здрав някой, дето все му е мъка, че си ляга сам и душицата му е опустяла?
А човек, удушен в дългове, здрав ли е?
А такъв, дето цяла нощ не може да мигне, щото съвестта го яде?
А човек дето не може да прощава и се е вързал на възел целия, тоя как да е здрав?
Ами оня, дето е стиснал устни и юмруци , крачи напред като бивол и човещината му е изтекла?
А слепия за раните, дето е сторил, здраве ли ще му наречеш?
Здравето е първо в главата и душата и после в тялото!
То като в църквата стана – казали поповете, че свещи палиш или за здраве, или за умрело! Друго важно не им дошло на акъла!
Ей тез добичета, дето ги паса, те да са ми живи и здрави , че ме хранят и мен, и цяло село.
Ама човека добитък ли е?
Няма ли нужда той от обич, от добра дума, от остър ум или от достойнство?
Не трябва ли свят да види, път да извърви, и от лошо и от добро да поплаче?
Не му ли трябват род и земя, да се погрижи за тях, пък те за него?
Ей преди час мина един младеж да ме пита за пътя, показвам му го, пък той на изпроводяк ми вика „жива и здрава да си!”
Тъй ли, викам му, я чакай да те питам аз тебе, ти що реши, че искам да съм жива, а? Ами ако ми стига вече тоз живот? Ако искам вече да си ходя? Аз от смърт се не плаша, виж от туй внуците да ме забравят ме е страх. Ами ако съм си свършила на тоз свят работата и съм с един крак в другия свят, а?
А младежът седи, мига на парцали и не се сеща на къде да гледа, жал ми стана за него.
За туй викам, ШАРЕНИ И СПОДЕЛЕНИ ДА СТЕ!
Живота ви като черга да се реди шарено – и в тъмно, и в светло и в пъстро, че да сте вкусили от всичко!
И споделени да сте! Че само в обич има и живот, и здраве!
Ха сега опичайте си акъла и не бъдете като добитъка, а като човеци се изправете, че да не посрамите Оня, дето дъха си е дал, души да ви направи!"

Празничен монолог от фейсбук профила на Розмари Де Мео https://www.facebook.com/rozmari.demeo?fref=ts

Розмари Де Мео е автор и организатор на националните кампании “Съхрани Българското”, “Да вдигнем знамето в училищата”. Според нея ритуалите, както и обредното наричане са част от българския корен, които ни дават сила да променим живота си.