Цените на петрола паднаха под 30 долара за барел за втори път тази седмица на фона на безпокойството, че Иран скоро ще рестартира износа и ще наводни пазара, който и без това е под натиск от световното свръхпредлагане и слабо търсене.

Сортът Брент падна с повече от 4.5% до 29.46 долара, а West Texas Intermediate падна до 29.47 долара, съобщава Би Би Си.

Иран може да рестартира износа, ако Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) реши, че страната е спазила мерките за ограничаване на ядрената си програма.

МААЕ може да публикува своя доклад още в петък, след срещата във Виена.

Иран има четвъртите по големина доказани петролни резерви в света, според информация на Американската агенция за енергетика и всеки износ от негова страна само ще добави към свръхпредлагането с над 1 млн. барела на ден, което доведе до повече от 70% срив в цените на петрола от средата на 2014 година.

"С перспективата за вдигането на санкциите срещу Иран, все повече петрол залива пазарите", коментира вътрешен документа на Commerzbank.

"Въпреки че допълнителното предлагане беше очаквано и неизбежно за известно време, сегашните настроения на пазара допълнително ще намалят цените."

Commerzbank намали прогнозата си за цените на петрола през 2016 г. като прогнозира сортът Брент да достигне 50 долара за барел в края на годината - предишната прогноза беше за 63 долара.

Износа на суров петрол на Иран е прогнозиран да достигне 1.1 млн, барела на ден през януари - най-високото ниво за последните девет месеца.

Иран се очаква да насочи продукцията си към Индия, най-бързо развиващия се петролен пазар в Азия, както и към традиционните си партньори в Европа като Гърция.

"Това е най-неподходящото време Иран да се върне на пазара на петрол, както за самия пазар, така и за Иран", коментират от Phillip Futures.

Цените на петрола са паднали с около 70% през последните 18 месеца, като предлагането изпревари търсенето. Търсенето на петрол в Китай намаля със забавянето на икономическия растеж. Междувременно доставките се увеличиха, отчасти заради повишеното производство на шистов петрол в САЩ. В допълнение, най-големият износител в света на нефт, Саудитска Арабия, отказа да намали производството - нещо, което е правила по-рано, за да подкрепи цените на петрола.

Анализаторите изчисляват, че около един милион барела петрол се произвеждат над търсенето всеки ден.

Потребителите и фирми в някои държави са се възползвали от по-ниските цени на бензина и дизела. Транспортните оператори и авиокомпании успяват да спестят големи суми от по-евтините горива. По-ниските разходи за гориво също са помогнали да се държи инфлацията близо до нулата в много страни.

Страните износителки на петрол, които разчитат на по-висока цена на петрола, за да избият разходите си, като Русия, Нигерия и Венецуела, изпитват сериозни затруднения в момента. Има и хиляди загубени работни места в петролната индустрия на Северно море. Инвестициите в проучванията на нови петролни полета също бяха намалено от големите петролни компании като Shell, BP, Total и Exxon Mobil.

Продължаващият срив в цените на петрола също така увеличи натиска върху производителите на петрол, които разчитат основно на износа за своята икономика, включително Алжир, Венецуела, Нигерия и Русия.

По-рано тази седмица руският премиер Дмитрий Медведев предупреди, че срива в цените на петрола може да принуди страната му да ревизира бюджета си 2016 г.

Той заяви, че страната трябва да се подготви за "най-лошия икономически сценарии", ако цената продължи да пада.

Данъци от нефт и газ генерират около половината приходи на правителството на Русия.

Федералният бюджет за 2016 г., който бе одобрен през октомври се основава на цена на петрола от 50 долара за барел през 2016 г. - цифра, която президентът Владимир Путин описа като "нереалистична".

dnevnik.bg