На 7 февруари почина в Пловдив на 76-годишна възраст поетът Петър Манолов, един от малцината живи дисиденти. Манолов имаше смелостта да заяви публично несъгласието си с комунистическия режим и стана съосновател през 1988 г. на Независимото дружество за защита правата на човека, заедно с политическия затворник тогава Илия Минев и други смелчаци от различни крайща на страната.

Властта първо мълчеше и само го следеше, после - в началото на 1989, опита да го пречупи и спре с арест. Последваха обиски от Държавна сигурност на неговата  квартира и изземване на архива му, едновременно с яростна клеветническа кампания срещу него в "Работническо дело". Паралелно с това  в страната се провеждат партийни събрания срещу Манолов, трудови колективи заклеймяват поезията му и пишат до София възмутени писма.  Манолов обявява гладна стачка с искане да му бъде върнат архивът. В негова защита застават публично поетите Блага Димитрова, Валери Петров, Радой Ралин, Едвин Сугарев и други. Благодарение на гласността на Запад за гладната стачка, той получи и международна подкрепа от чуждестранни писатели и журналисти, сред тях и доказани творци - Алън Гинсбърг, Айзък Азимов,  Курт Вонегът, Норман Мейлър, Рене Таверние, Уилям Стайърн и други.

Гладната стачка на Петър Манолов продължи 32 дни под денонощна охрана, поставена от режима, и властта се видя принудена да отстъпи и да му върне архива. Междувременно Петър Манолов се застъпи в поредица интервюта пред медии на Запад за спасяване на Илия Минев, който в затвора обяви гладна стачка с искане да бъде разрешена дейността на правозащитното дружество.

През май 1989  е екстрадиран от България и се установява във Франция. Там активно участва в различни проекти и колоквиуми под наслов "Свободата на духа". Пак там се ражда идеята му за създаване на фондация "Болната планета". Сътрудничи активно на списания с правозащитна тематика и на френския клон на "Амнести интернешънъл".

След смяната на режима се връща в България и фондацията му се занимава с правозащитна дейност като разгласява в чужбина случаи на репресирани писатели и учени в други страни - поет в Йемен, над сто учени в Грузия, от които някои със смъртни присъди, и други. Пет години /от 1997 до 2002/ ръководи издателство "Народна култура".

През ноември 2014 г. присъства на откриването в София на паметника на убития писател Георги Марков. Манолов каза тогава, че есето на Георги Марков "За благодарността" му е дало идеята за фондацията.

По повод 25-годишнина от началото на демократичните промени Петър Манолов беше един от наградените от президента Росен Плевнелиев с орден "За граждански заслуги"

Последните години от живота си Петър Манолов прекара в Пловдив - града, от който беше прогонен.

В последното си интервю от януари 2015,  казва: "Живеем в режисирана свобода, но силата на нашата памет е неотразима."

dnevnik.bg