Запазване на електоралната подкрепа към основните парламентарни сили ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторски блок и Патриотичен фронт и връщане към обичайните нива на доверие към правителството след ръста след поредната победа на местните избори през октомври на партията на Бойко Борисов.

Това показва февруарското проучване на "Галъп интернешънъл" – ежемесечно национално изследване на общественото мнение, проведеното сред 1005 души чрез пряко интервю между 29 януари и 4 февруари.

В началото на февруари 27% декларират доверие в правителството, а 59% - недоверие, 16% дават позитивна оценка на парламента, а 72% - негативна; 25% оценяват положително президента, а 59% - отрицателно; 24% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, а 12% - за БСП, 40% заявяват, че не биха гласували.

Данните за доверие във властта остават на обичайното си за последната година ниво - около и под 30% положителни оценки за кабинета и за президента и около и под 20% положителни оценки за парламента. Според социолозите на "Галъп" в края на миналата година се е наблюдавал обичаен "скок" в доверието към правителство, парламент, президент и управляваща партия - заради високия резултат на ГЕРБ на местния вот. Сега този "скок" изглежда отминат и в първите седмици на 2016 г. подкрепата за властта се връща в познатите от последните дванайсетина месеца нива, отчитат от агенцията.

Според "Галъп" по традиция негативните оценки към институциите у нас са повече от позитивните. Доверието в правителство и парламент засега е сходно с това в напредналата фаза на първия мандат на Бойко Борисов – като стойности и като развитие във времето.

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва обичайната си преднина пред БСП в съотношение около и над 2 към 1. ДПС е с близо 7% заявени нагласи за вот, партиите на Реформаторския блок – с около 5%, Патриотичният фронт са с близо 4%, "Атака" – с над 3%, АБВ с над 2% и други. Повече от 40% завяват, че няма да гласуват. От "Галъп" уточняват, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите.

"Четирипроцентовата бариера се образува на база гласували, така че на този етап е несъстоятелно да се определя потенциална бройка партии в парламента. Съвсем ориентировъчно – от днешна гледна точка пет от парламентарните сили със сигурност биха влезли отново в парламента при избори сега, а две от тях имат реалистични изгледи също да го сторят, но следва да се изчакат и данните от идните месеци", посочват от агенцията.

"Различните електорати имат различни способности да се мобилизират, част от електоратите пък по традиция "се крият" и т.н. Данните от следващите месеци ще покажат има ли укрепване при "Атака", какво ще е бъдещето на АБВ и как ще се разпределят гласовете в коалициите, ако в тях се задълбочат политическите различия."

Засега в Реформаторския блок нямало съществено разколебаване на подкрепата, но с утвърждаване на новия проект на лидера на ДСБ Радан Кънев вероятно ще настъпи отцепване на част от електората. От "Галъп" отчитат, че засега при задаване на открит въпрос за кого биха гласували сред симпатизантите на блока решително преобладават спонтанните отговори Реформаторски блок, макар да не липсвали отговори и за съставните партии. Тепърва обаче ще трябва да се наблюдава борбата за този вот.

В Патриотичния фронт пък силите на НФСБ и на ВМРО изглеждат по-скоро изравнени от местните избори насам. Двете формации пазят идентичността си, макар че и тук немалка част от симпатизантите се проявяват като привърженици на патриотите като цяло.   

dnevnik.bg