Удължавам срока за дебатите по новите учебни програми. Той всъщност трябваше да изтече днес, но ще продължи най-малко още две седмици. Целта е да можем да направим поне по три срещи по програмите на седмица, а вероятно и повече, и ще успеем да обобщим резултатите, дошли от обсъжданията. Това обяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева пред журналисти след дискусия днес по учебните програми по литература и история с учители и университетски преподаватели в София.

Според просветния министър още срещи трябва да има с учителите из страната и задължително още една в София. По време на дискусията по-рано учители по история поискаха да се срещнат с издатели на учебници, за да се уточнят за различните термини и Кунева обеща да осъществи подобен дебат. Така например в програмата по история за шести клас в контекста на Османското владичество присъства термина "толерантност", но не и контрапункта - "дискриминация", отсъстват също и "традициите" и "православието" като понятия, отбелязаха учителите.

Според министър Кунева около две трети от предложенията на учителите могат да се отразят в проектите на учебните програми. Според зам.-министър Диян Стаматов, който миналата седмица проведе две такива обсъждания - във Враца и в Сливен - забележките на учителите към програмите навсякъде са сходни, особено за липсващата терминология.

Експертите от МОН наблегнаха пред учителите на това, че в новите програми българската история и българската литература имат много по-голяма тежест, отколкото в сегашните програми. Досега като съдържание българската история заема около 46 процента в цялото средно образование, а се предвижда да нарасне на 56%.

Българските творби в курса по литература са 90 от всичките 120, които се изучават от 5-и до 12-и клас. За пръв подробно са разписани и кои точно откъси от дадено произведение да се гледат, изтъкнаха експертите. Въпреки това министърът на образованието Меглена Кунева заяви, че новата програма зава много повече възможности за свобода в преподаването на учителите. 

dnevnik.bg