Само поставените под пълно запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода за тежки престъпления да нямат право да избират. Това предлагат от ГЕРБ с промени в Изборния кодекс, внесени от лидера на групата Цветан Цветанов, шефа на правната комисия Данаил Кирилов, Станислав Иванов, Георг Георгиев, Джема Грозданова, Иван Чолаков и Анна Александрова.

Така се дава право да гласуват на тези, които са поставени под частично запрещение и изтърпяват наказание лишаване от свобода, но за леки престъпления.

Според последния отчет на главния прокурор Сотир Цацаров, изпратен до парламента, 97% от делата завършват с осъдителни присъди. Сред тях преобладават осъдените за леки престъпления и то за рецидив - предимно за кражби, които се повтарят.

Опасения предизвиква фактът, че осъдените са предимно без образователен ценз и лесно биха се поддали на манипулации и контрол, което поставя под съмнение честността на вота, ако всички те получат право на глас.

ГЕРБ предлага още Централната избирателна комисия (ЦИК) да може да издава подзаконови актове с нормативен или ненормативен характер, които "да осигурят стабилност на изборния процес". Поради това вносителите предвиждат ЦИК да може да приема правила по прилагането на Изборния кодекс, по подобие на Германия. "По този начин ЦИК ще може да действа по-гъвкаво, ако й бъде възложено да детайлизира правната уредба", смятат от ГЕРБ.

В мотивите си вносителите посочват, че според конституцията изтърпяващи наказание лишаване от свобода, както и тези, поставени под запрещение, нямат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Според тях обаче "видно от стенографските протоколи на Седмото велико народно събрание, тази разпоредба е била приета на 17 юни 1991 г. без дебат в пленарната зала при второто гласуване на проекта на конституцията". Вносителите смятат ограничението за недостатъчно аргументирано.

"Тъй като всеобщо активно избирателно право е най-важният елемент от системата на демократичните избори, то от съществено значение са изискванията, които може да бъдат поставяни относно упражняването на това право, без да бъдат нарушавани човешки права", пише още в мотивите. Цитира се и Кодексът за добрите практики по изборните въпроси, приет от от т.нар. Венецианска комисия, че принципът на всеобщо избирателно право не е накърнен, ако са въведени някои изисквания  (ограничения). Едно такова изискване, според Венецианската комисия, е наличието на правна дееспособност (лицето да разбира действията и постъпките си), поради което установяването на умствена неспособност е пречка за упражняването на избирателно право, както и влязла в сила присъда, но само за тежко престъпление, посочват в мотивите си вносителите.

За лишените от свобода те цитират конституцията до 1991 г., в която липсва ограничение за упражняване на активно избирателно право на основание изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В изборните закони от 1880 г. до 1990 г. обаче, въвеждането на такова ограничение е свързано или с изтърпяване на такова наказание за определен вид престъпления или с осъждане на лишаване от свобода за определен срок, посочват вносителите. Отбелязват обаче, че липсват мотиви защо със закона за избиране на Велико народно събрание и впоследствие с конституцията от 1991 г. този подход е изоставен.

В съвместните становища на Венецианската комисия на службата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за демократични и институции и човешки права, приети през 2011 г. и 2014 г., е посочено, че конституцията и Изборният кодекс ограничават избирателните права на тези, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, пише в мотивите. Допълва се, че лишаването от право на глас трябва да бъде възможно само, когато човек е осъден за толкова тежко престъпление, че отнемането на избирателно право може да се смята за съразмерно на извършеното престъпление. В противен случай лишаването на гражданите, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, от техните права, независимо от тежестта на извършеното престъпление, отслабва гарантирането на всеобщото избирателно право и е в противоречие с международните стандарти, обясняват вносителите.

Напомнят, че има препоръка към България да се стесни обхватът на ограничението само до осъдени за тежко престъпление и да бъде преразгледано ограничението на избирателните права на изтърпяващи присъди с наказание лишаване от свобода, независимо от тежестта на престъплението.

Вносителите обръщат внимание и на развитието на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека - той е постановявал, че недопускането на осъдените да гласуват, независимо от характера  и тежестта на престъплението, продължителността на присъдата, индивидуалното поведение на затворника или други обстоятелства, е непропорционална мярка и противоречи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Вносителите посочват, че биполярното афективно разстройство, синдромът на зависимост към алкохол, ограниченото разстройство на личността, леката умствена невменяемост, наркоманиите могат да са предпоставка за поставяне под ограничено запрещение. Според ГЕРБ няма пречки тези хора да могат да гласуват. В мотивите се цитира и Конвенцията за правата на хората с увреждания, чиято цел е "да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от хората с увреждания и да способства за зачитане на вътрешноприсъщото им човешко достойнство".

Дневник