Важно е децата да се научат да са мокри, да им е студено и да се справят с това, казва Джейн Уилиамс Зигфридсен в разказ за практиката си в известните по цял свят горски детски градини на Дания.

За пръв път Джейн попада в Дания преди 23 години с група студенти, работещи в областта на ранното предучилищно обучение. "Бяхме чували толкова много за датските детски градини и исках да видя с очите си какво е толкова специално при тях", спомня си авторката.

"Първата детска градина, която посетих, беше в покрайнините на града. Нищо различно не правеше впечатление вътре в сградата с изключение на факта, че там нямаше никой!"

"След кратка разходка открих децата и техните възпитатели в горичката наблизо. Децата се катереха по дърветата, тичаха извън полезрението на педагозите и дялкаха пръчки с остри ножове до открит огън - бях шокирана, ужасена и очарована.

Децата изглеждаха толкова уверени, щастливи и спокойни, а педагозите не бяха ни най-малко разтревожени - как бе възможно това? Не се ли притесняваха, че децата може да се наранят?

Разглеждайки ги по-отблизо и след разговори с педагозите разбрах, че децата са доста сръчни в това, което правят, педагозите им имат доверие и се отнасят към тях като към добре подготвени; имаше чувство за сътрудничество и работа в екип на различните възрасти.

Сега вече имам зад гърба си 19 години, откакто работя и живея в Дания, мога да кажа че напълно разбирам и ценя този педагогически подход, при който децата се обучават и развиват на открито".

Това не винаги е лесно и педагозите и родителите трябва да имат много ясно разбиране за това какво се случва, за да подпомагат възпитанието на подрастващите.

През последните 14 години датският опит беше разпространен чрез курсове с участници от много страни, включително Австралия, Бермудите, Китай, Великобритания, САЩ, Южна Америка, Канада и Гърция.

Повечето й колеги са преживели същото преди години - смес от страх и очарование. И мнозина казват, че този опит е променил живота им!

Възпитателите си дават сметка, че това, което се случва в Дания, не може да бъде "изнесено" поради културни, обществени и екологични различия, но има и части, които могат да работят извън Дания.

"Посещавала съм детски градини в Австралия и съм видяла фантастични занимания в храстите или на плажа - учителите казват, че след като видели какво правим в Дания, се почувствали вдъхновени и уверени да изведат децата на открито и у дома".

Идват много имейли от предишните участници, които вече са все по-често с децата в природата.

Участник от САЩ писа: "Най-добрият ден беше, когато излязохме да играем с децата в дъжда. Това е такава революционна концепция за моето училище. Благодаря ви отново за всичко, което научих от вас в Дания."

"Не се броя за експерт - аз самата все още се уча", признава Джейн. "Но съм толкова щастлива, че по някакъв начин мога да помогна за самочувствието на хората, за да излязат навън с децата си, без значение какви са условията на средата".

Изследователи показват огромните ползи, когато децата прекарват времето си на открито - по-добро развитие на мозъка, на костната и мускулатурата, по-добро социално и познавателно развитие, емоционално благополучие и по-малко болести.

Авторката цитира тревожна статистика от Великобритания: едно на всеки девет британски деца не са посещавали парк, гора или каквото и да е зелено пространство през последната година. Още по лош е коментарът към тези данни на един от интервюираните: "защо да губим време за ходене, когато може да се сърфира"!

В същата насока бил диалогът по време на курс във Великобритания преди няколко години. Участник (който бил от няколко години учител) казал, че ще трябва да си купи чифт гумени ботуши, за да направят излета. Изразих учудване, защото мислех, че всеки има гумени ботуши, казва Джейн. "Аз имам кола", бил отговорът.

Дневник