Срещата на върха ЕС-Турция обяви края на балканския маршрут на мигрантите и възстановяване на Шенгенското споразумение. Балканският маршрут на мигрантите към Европа „вече е закрит“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на среднощна пресконференция сред края на маратонските преговори в Брюксел, започнали в ранния следобед в понеделник.

В съвместната пресконференция участваха председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и турският премиер Ахмет Давутоглу. Той подчерта, че "това означава прекратяване на нелегалните потоци от бежанци по западния балкански маршрут“.

Смята се, че това ще доведе и до отпадане на граничния контрол и възстановяване в пълен обем на Шенгенското споразумение. Срещата съгласува 6 принципа на миграционно споразумение, което по замисъл, което трябва да спре нелегалната миграция в Евросъюза от Близкия и Средния изток през Балканите. Според първия принцип Турция ще прибира всички връщаните от ЕС нелегални мигранти, както и всички нелегално проникнали в нея мигранти, но ще праща в ЕС бежанците, които имат законни основания да търсят убежище – вторият принцип.

В замяна ЕС ще ускори преговори за визова либерализация (третия принцип), ще ускори предоставянето й на обещаните по-рано 3 млрд. евро плюс допълнителна помощ (принцип 4), ще ускори и преговорите за присъединяване (5). Шестият принцип е договореността на двете страни да работят заедно за подобряване на хуманитарното положение в Сирия.

На среднощна пресконференция след края на преговорния маратон, започнал в ранния следобед в понеделник, председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че борбата с миграционната криза ще се води по схемата „едно към едно“. Това означава, че за един върнат в Турция нелегален мигрант ЕС ще приема от Турция по един законен бежанец от Сирия. Това бе потвърдено и от турския премиер Ахмет Давутоглу. "Ние потвърдихме нашата готовност да приемем обратно всички нелегални мигранти от Евросъюза, без оглед на тяхната националност, по схемата „едно към едно“ в замяна на сирийските бежанци“, каза той.

Отделно ЕС се съгласи да се предостави на Турция допълнителна помощ извън обещаните вече 3 млрд. евро, но в заключителния документ не се уточнява каква ще е сумата. Анкара обаче иска още 3 млрд. евро. Що се отнася до вече обещаната сума, ЕС пое ангажимента до края на март да осигури финансирането на първата група от конкретни проекти, което ще обхващат част от 3-те млрд. евро. Сътрудничеството с Турция за решаване на проблема с бежанците е приоритет за ЕС, каза германския канцлер Ангела Меркел също на пресконференция. Тя смята, че в интерес на ЕС е да развива стратегически отношения с Турция.

"Мисля, че действаме правилно, когато, въпреки различията в мненията, влагаме всички сили за развитие на определени стратегически отношения с Турция, което е в интерес на ЕС от геополитическа гледна точка", заяви тя. Меркел вижда в Турция стратегически партньор на ЕС.

ЕС отделно взе решение да окаже помощ на Гърция и за справяне с бежанците. Тя ще получи значителна част от 700-те млн. евро, които Еврокомисията ще предостави на най-засегнатите от мигрантската криза страни-членки. „Финансовата помощ в една много сложна хуманитарна обстановка ще бъде предоставена в спешен порядък“, заяви Туск. Според него решението на закриването на балканския път е свързано с решението за оказване на спешна помощ на Гърция.

Що се отнася до визовия проблем, турският премиер Ахмед Давутоглу заяви, че отмяната на визите на страните от ЕС за Турция ще стане факт до края на юни. "До края на юни, в края на председателството на Холандия, ние ще приключим процеса по визова либерализация", заяви той. Давутоглу се надява на отпадане на визите още тази година.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер потвърди, че Брюксел и Анкара са се договорили за това, но подчерта, че това трябва да стане при съответните условия. "Ние се договорихме да ускорим процеса на визова либерализация, но това в никакъв случай не трябва да бъде в ущърб на фундаменталните принципи на Евросъюза", подчерта Юнкер. На свой ред президентът на Франция Франсоа Оланд каза, че за отмяната на визите между Турция и ЕС, Анкара трябва да изпълни 72 изисквания. "Отмяната на визите между ЕС и Турция може да стане, но за това трябва да бъдат изпълнени всички критерии - като цяло трябва да бъдат изпълнени 72 условия", отбеляза Оланд.

През декември миналата година ЕС и Турция се споразумяха да завършат процеса на визова либерализация до есента. Остават обаче редица въпроси за изясняване. Някои страни имат съмнения за законността на мигрантската договореност - може ли да бъдат връщани сирийски бежанци, искащи убежище. "Защо е необходимо да бъдат връщани сирийци в Турция, за да бъдат приемани отново след това?", се пита дипломат, участник в преговорния процес. Според него редица страни ще откажат да подкрепят такова неясно предложение. Унгарският премиер Виктор Орбан, който вече се обяви срещу плана за разпределяне в ЕС на бежанци, пристигнали в Гърция и Италия. Той ясно заяви, че е против план, включващ прием на легални бежанци от Турция.

Други дипломати обърнаха внимание на "цената, която трябва да бъде платена" - турските изисквания са за допълнителни 3 млрд. евро до 2018 г Освен това в отговор на турските изисквания председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви на пресконференция, че „въпросът за присъединяването на Турция към ЕС трябва да бъде отделен от преговорите с Турция за миграционната криза”. "Очевидно е, че има опит да се свърже с бежанската криза с процеса на присъединяване на Турция към ЕС, но съвършено ясно е, че трябва да отделим преговорите за присъединяване от кризата с миграцията”, подчерта той. Според него това са два абсолютно различни процеса, като единият от тях не трябва да бъде условие за другия.

„Присъединяването на Анкара към ЕС не следва да бъде условие за борбата срещу миграцията”, заяви Шулц. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС започнаха през 2005 г., но в продължение на 10 години Анкара на практика не се е приближила до целта. През декември миналата година страните отвориха 15-та от 35 преговорни глави. В момента се водят преговори по 4 глави. Преговорите за присъединяване се натъкват на редица разногласия, като главното е позицията на Турция по кипърския въпрос.

Мисля, че в момента се изпраща един добър сигнал към обществото и лош към контрабандистите и трафиканти на хора. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Брюксел след извънредната среща на върха ЕС - Турция, на която държавните и правителствени ръководители на ЕС приеха план за възстановяване на Шенгенската система и закриване на балканския маршрут. Българският премиер определи преговорите като много тежки. "Намери се компромис между европейските държави и Турция.

Много са недоволните, но нищо по-добро към момента не може да се направи – допълнителни 3 млрд. до 2018 година, общо стават към 6 млрд. за Турция", обобщи Борисов. "Поставихме изисквания и към нас да се отпуснат пари, тъй като полагаме огромни грижи и демонстрираме как се пази Шенгенска граница и в интерес на истината всички колеги отчетоха като еталон България в момента в тази област", добави българският премиер. "Положителният сигнал, който ще се изпрати най-вече към тези, които правят огромен бизнес с мигранти е, че т.нар. формула 1 към 1 – всеки сириец от Гърция бъде върнат в Турция, ще се взема един директно от Турция за ЕС. Ако трябва да се разтълкува – целта е да няма това плуване по море с лодки, да няма трафиканти, които да вземат парите на тези хора и просто да се убие този мръсен бизнес. Това е целта на формулата", обясни Борисов в малките часове на нощта след срещата в Брюксел. Със свои думи Борисов открои важните аспекти от срещата: "Действително много спорове имаше дали да се ускори издаването на визи, но ако си спомняте нашата позиция тази тема беше, че либерализация на визовия режим с Турция може да се направи, това се прие.

В друг аспект Турция да бъде призната като една от сигурните държави, това също се прие от Гърция най-вече, така че утре в Измир турският и гръцкият премиери имат среща това да го изчистят. Реадмисията е нещо изключително важно, което между България и Гърция, България и Турция и съответно – Турция и Гърция, ще е факт. Това са горе-долу важните неща". Относно преговорите за членството на Турция в ЕС Борисов коментира: "Близо 3-4 часа текоха консултации по тази тема, преди да се стигне до компромисен текст, че ще се започне да се работи по отварянето на главите. Много пъти бяха преработвани текстовете". "Мисля, че към момента се изпраща един добър сигнал към обществото и лош сигнал за трафикантите на хора и мисля, че е един плавен период за мигрантската вълна", заключи Борисов. /БГНЕС