Култивираното отглеждане на атлантическа сьомга (Salmo salar) в крайбрежните води на Норвегия започва през 70-те години на XX век и бързо се превръща в един от основните стълбове на норвежката икономика. Заради спада в цените на петрола, индустриалното отглеждане и износът на морска храна са все по-важен ресурс.

Норвегия произвежда над 60% от култивираната атлантическа сьомга, търгувана по света, следвана от Чили с 19%. Само през февруари тази година страната е изнесла близо 71 800 тона сьомга, чиято цена е стабилна и дори отбелязва плавно повишение.

Култивираната сьомга се отглежда в заграждения с дълбочина между 15 и 30 метра, разположени в крайбрежните води на Норвегия, на места с подходяща температура и естествените морски течения, които отмиват отпадните продукти. Сьомгата се храни с пелети, приготвени от рибни и растителни масла, комбинирани с витамини и минерали. Розовият цвят на месото се постига с добавянето на синтетичния каротиноид астаксантин, който в естествен вид се среща в зоопланктона. Сьомгите прекарват в фермите средно по две години и половина и се умъртвяват при достигане на тегло от около 5 килограма. Понастоящем броят на индустриално отглежданите индивиди в норвежки води се движи между 350 и 400 милиона.

В последните години обаче все повече екологичните организации предупреждават за опасностите, на които култивираното отглеждане на сьомга излага водните екосистеми на Норвегия и разнообразието на биологичните видове там.

Последствията за околната среда

Култивирана сьомга се отглежда в непосредствена близост до естествените местообитания на дивата сьомга. За разлика от генетично хомогенната култивирана сьомга, дивата се отличава с много по-голямо разнообразие на генофонда и е по-уязвима за паразити, особено за т.нар. сьомгова въшка (Lepeophtheirus salmonis).

Поради големия брой индивиди в загражденията за концентрирано отглеждане, там въшките намират изключително благоприятна среда за разпространение. За борба с опаразитяването се използват различни препарати, към които обаче въшките развиват резистентност. Напоследък все по-често се използват биологични методи за борба, най-перспективният от които е въвеждането в загражденията на един от естествените врагове на въшките – риби от семейство Labridae.

За съжаление, не е възможно да се вземат такива мерки за обезпаразитяването на близкоживеещите диви сьомги, което в дългосрочен план ще доведе до критично намаляване на популацията им.

В норвежки води живее близо една трета от световната популация на сьомга. Нейният жизнен цикъл започва в сладководните реки и фиордите, след което тя мигрира в океана. Когато достигнат полова зрялост, сьомгите се връщат отново в реките, за да хвърлят хайвера си. В сравнение с 1983 г., през 2014 г. броят на завърналите се риби е намалял наполовина и е едва около 470 000.

Другият основен проблем, застрашаващ генетичното многообразие на дивите сьомги, са бягствата на култивирани риби от загражденията. Въпреки че повечето от изкуствено отглежданите сьомги не оцеляват на свобода, малка част от тях все пак успяват да се кръстосат с диви индивиди. Освен загубата на генетичното многообразие, потенциална опасност от възникналия инбридинг е намаленият имунитет и повишената смъртност.

По време на бурята "Нина" например, която порази югозападното крайбрежие на Норвегия през януари 2015 г., над 120 000 култивирани сьомги и дъгови пъстърви успяват да избягат от разкъсаните заграждения. У някои от рибите учените откриват следи от вирус, увреждащ панкреаса, който може да се окаже пагубен за дивите популации.

Норвежките власти прилагат различни мерки, за да постигнат баланс между икономическите ползи от индустриалното отглеждане на сьомга и отрицателното въздействие върху околната среда. През 2009 г. норвежкото правителство приема декларация, с която се набелязват конкретни мерки за устойчивото развитие на добива на сьомга и опазване на биологичното разнообразие. Обсъжда се и изграждането на ферми във водни басейни на сушата, където култивираните сьомги ще бъдат напълно изолирани от дивите.

Въпреки това мнозина смятат, че бурният растеж на сектора е цъкаща бомба, която е на път да унищожи екосистемите на норвежките фиорди в резултат на натрупването на остатъци от обезпаразитяващи препарати, естествени отпадъци и мед, с която се импрегнират загражденията, за да не обрастват с водорасли. 

dnevnik.bg