Европейската космическа агенция (ЕКА) заедно с Руската космическа агенция дадоха началото на мисията "ЕкзоМарс", която ще се опита да даде категоричен отговор дали на Марс е имало или може да има живот. На космическите апарати има и българска апаратура, дело на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН.

Вчера от космодрума "Байконур" в Казахстан беше изстрелян модулът "Шиапарели" заедно със спътника Trace Gas Orbiter (TGO), който носи със себе си модула "Люлин-МО". Спътникът TGO ще изследва съдържанието на газове в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход, както и ще се картографира подпочвеният лед.

Дозиметричната апаратура "Люлин-МО" е част от руския неутронен спектрометър FREND на орбиталния спътник TGO на "ЕкзоМарс" и е разработена и финансирана по договор на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН), съобщават от БАН. Тя ще извършва радиационни измервания. Това са част от предимствата на новия статут на България като кооперирана страна към Европейската космическа агенция, който е в сила от 2015 г. Той дава на страната по-големи възможности за участие в подобни международни проекти.

Институтът разработва и дозиметрична апаратура "Люлин-МЛ", която е част от руския неутронен детектор АДРОН. Тя ще вземе участие във втората фаза на проекта "ЕкзоМарс", който предвижда доставката на Марс на марсоход и платформа за работа на повърхността на планетата през 2018 г.

Досегашните мисии за изследване на Марс се съсредоточаваха върху геоложки анализи и търсене на вода. "ЕкзоМарс" е първата, която има основна цел да търси следи от биологична активност. TGO ще има и ключова роля за подготвянето на втория етап на мисията, като проучи условията в атмосферата на Червената планета. Модулът "Шиапарели" пък ще тества процедурата и технологиите за навлизане в атмосферата, снижаване и кацане.

И докато "Шиапарели" ще работи ограничено време, мисията на TGO ще е доста продължителна. Спътникът ще прекара около година в сложни маневри около Марс, докато успее да застане в орбита на около 400 км от повърхността на планетата. Едва тогава ще започне да анализира газовете и да търси наличието на метан, различни редки газове и да проучва за подпочвени депозити лед.

Дневник