Европейската комисия публикува шест принципа, по които ЕС ще се ръководи в бъдещото си сътрудничество с Турция, ден преди да се проведе срещата на върха между 28-те държави членки и Анкара. След преговорите на 17 и 18 март се очаква да бъде окончателно изготвено споразумението с мерките за спиране на имигрантския поток към Европа.

I. Депортациите ще бъдат съобразени с международното право

Според сделката с Турция всички имигранти, тръгнали от територията ѝ, ще бъдат връщани обратно. Чак след това ЕС ще разселва по "безопасен и легален" начин директно от Турция.

Според ЕК тези връщания трябва да се смятат за "временна и извънредна мярка", ще бъдат извършвани според изискванията на европейското и международното право. Т.е. всяка молба за убежище ще се разглежда по отделно.

Това уточнение следва редица критики, че ЕС е на път да наруши международното право (Конвенцията за бежанците на ООН от 1951 г. и Хартата на основните права в ЕС), защото тези документи забраняват колективните депортации на лица, жертва на преследване.

Еврокомисията предвижда всички нелегални имигранти, които нямат нужда от международна защита да бъдат връщани от Турция и Гърция в рамките на двустранни споразумения за реадмисия.

Вероятно тази точка касае имигрантите, които вече са на територията на Гърция. България от своя страна поиска същите гаранции, в случай че потокът от бежанци се насочи към нейната територия.

За да оправдае намерението си да връща обратно в Турция и с хора с право на бежански статут, ЕК се позовава на разпоредби в европейската директива за убежището, които предвиждат спиране на приема на молба за убежище, ако едно лице вече е признато като бежанец или има достатъчна защита в трета държава, която е безопасна.

За тази цел:

- Гърция трябва да въведе законодателни промени, с които да признае Турция за безопасна страна;
- Турция трябва да гарантира достъп до процедури за предоставяне на убежище за всички нуждаещи се от защита.

Това може да се окаже трудно, защото турското законодателство не предвижда предоставяне на пълноценен бежански статут на бежанци от държави, които не са членове на Съвета на Европа. Анкара предоставя единствено статут за временно пребиваване, но малка част от бежанците се сдобиват с него. Бежанците освен това в голямата си част не могат да получат възможност за работа и адекватно образование в Турция, за да останат за дълго там.

II. Бежанец срещу бежанец

За всеки сирийски гражданин, върнат от гръцките острови, друг ще бъде заселен в ЕС директно от Турция. Тук ще се използват места от вече договорена през миналата годиха схема, в рамките на която ЕС се съгласи да приеме 20 000 души в нужда от международна защита от трети държави (включително Ливан и Йордания). Еврокомисията посочва, че държавите членки ще могат да участва в тази схема на доброволни начала, но в комюникето още пише, че "държавите трябва да гарантират достатъчен брой места за презаселване".

III. Ускоряване на визовата либерализация

Няма да се променят изискванията, които Турция трябва да изпълни, за да получи безвизов режим, но приемайки, че тези мерки ще бъдат взети от страна на Анкара (общо 75 изисквания, измежду които например модернизирането на системата на издаване на лични документи), ЕК ще направи предложение за отмяна на визите в края на април тази година.

IV. Ускоряване на отпускането на европейски пари за бежанците в Турция

До момента за образование и хуманитарна помощ на сирийците в Турция са отпуснати 95 млн. евро от първоначално обещаните 3 млрд., които вероятно след срещата на върха ще бъдат удвоени до 6 млрд. Преди да се отпуснат още средства, турските власти ще посочат какви са основните нужди на бежанците.

V. По-бързи преговори за членство

Комисията се приготвя да отвори 5 преговорни глави (енергетика; правосъдие и основни права; справедливост, свобода и сигурност; образование и култура и външни политики и политика за сигурност и отбрана), които конкретно бяха посочени от Турция като условия тя да изпълни своята част от сделката.

Проблемът е, че именно тези преговорни глави бяха блокирани от Кипър още през 2009 г., защото Турция отказа да допусни кипърски кораби до територията си. Кипър и тази седмица заяви, че е категорично против тази част от сделката да се изпълни, което заплашва с вето цялото споразумение.

VI. Подобряване на хуманитарните условия в Сирия

В крайна сметка Европейският съюз изглежда ще приеме старите предложения на Турция за създаване на "зони за безопасност" на сирийска територия, които да бъдат хуманитарно обезпечени и да позволяват на хората на да не напускат страната.

През миналата година турският премиер Ахмет Давутоглу се опита да внедри идеята в дневния ред на Европейския съвет с подкрепата на премиера Бойко Борисов, но предложението така и не беше обсъдено.

"Ако не можем да създадем такива зони на сигурност, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души в Сирия да поемат по пътя към Европа, което още повече ще задълбочи сегашната хуманитарна криза и ще причини още по-сериозни политически осезаеми последици", заяви тогава Давутоглу в писмо до българския министър-председател.

Дневник