Европейският съюз и Турция сключиха споразумението, което трябва да спре имигрантския поток към от турската територия към гръцките острови.

Турският премиер Ахмед Давутоглу е приел предложението от европейските държавни и правителствени ръководители, а решението е взето единодушно, написа председателят на Европейския съвет Доналд Туск в Туитър.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадес по-рано също сигнализира, че е удовлетворен от включеното в предложението, след като Островът през последните дни многократно заплаши да наложи вето на сделката заради намерението на ЕС да се отворят преговорни глави с Турция, замразени от Никозия преди 7 г.

Ето основните действия, с които ще се ангажират да изпълнят Анакара и Брюксел в най-кратък срок:

- Всички нелегални имигранти, които тръгват от Турция към гръцките избори ще бъдат връщани на турска територия от 20-и март (неделя), като ще бъде гарантирано, че процесът по депортиране ще се извършва според европейските стандарти и ще бъде "извънредна и временна мярка".

За да преодолее критиките, че ще депортира бягащи от война лица колективно и в нарушение на международното право, ЕС предложи всеки имигрант да се разглежда индивидуално. Това означава, че всички новодошли ще бъдат регистрирани в Гърция, като онези, които няма да поискат убежище от Атина или не покриват критериите за бежански статут ще се връщат в Турция. Разходите по връщането ще се поема от ЕС.

Минути след като сделката беше обявена, турски дипломати в Брюксел уточниха, че депортациите физически ще започнат на 4-и април. Върнати ще бъдат всички имигранти, които са тръгнали от Турция след 20-и март (неделя).

Евентуални трудности и забавяне ще създаде необходимостта на Гърция от логистично време, през което да бъде изпратен човешки ресурс – експерти, които да разглеждат по отделно всеки имигрант, както и да бъде изградена необходимата инфраструктура на островите.

Веднага след като беше обявена сделката, "Ройтерс" предаде, че между 300 и 3000 души днес са били задържани на турския бряг в опит да прекосят Егейско море. Мнозина се опасяват, че през следващите дни дейността на трафикантите ще се интензифицира в опита им да изпратят възможно най-много хора към Гърция, преди да започнат връщанията.

- Срещу всеки депортиран нелегално стигнал до ЕС сириец, друг сирийски бежанец ще бъде преместван на територията на Съюза директно от Турция легално и безопасно. Членовете на уязвими групи измежду бежанците (непридружени деца, жени и възрастни) ще са с приоритет. "Първи на опашката" за презаселване в европейските държави ще бъдат бежанците, които не са залавяни в опит нелегално на стигнат до Европа.

Т.е. депортираните от гръцките острови са с най-малък шанс да бъдат преместени. Тази мярка е предвидена, за да е отслаби привлекателността на животозастрашаващите "услуги", които трафикантите предлагат на бежанците.

Предвидените места за заселени в ЕС сирийци първоначално ще бъдат 72 000, като тази цифра ще бъде ревизирана, ако продължава да има връщания на сирийски бежанци от Гърция, които надвишават този брой.

Държавите от Вишеградската четворка издействаха компромис, който да намали задължителния брой имигранти, които се налага да приемат на територията си. От общо 72 000 сирийци, които ще бъдат приети от Турция, само 18 000 ще бъдат задължително разпределени по квоти в държавите членки. Останалите 54 хил. ще се разпределят на доброволни начала.

- Турция ще се погрижи да предотврати нови нелегални маршрути на имигрантите към Европа.

- Когато нелегалният поток намалее или спре, ще се активира Доброволна схема за хуманитарен прием, която доброволно ще участват държавите членки.

- Визовият режим за Турция ще отпадне до края на юни 2016, ако Турция изпълни всички 72 условия, поставени от ЕК. Планът за действие, определен от Европейската комисия за Турция, изисква Анкара да предприеме действия и реформи в четири сфери: сигурност на личните документи; миграция и граничен контрол; обществен ред и сигурност и основни права,

- Ще бъде ускорено инвестирането на вече договорените 3 млрд. евро хуманитарна помощ, като списък с проектите, които ще се изпълняват първи, ще бъде представен до седмица – те ще са сферата на здравеопазването, образованието, инфраструктурата, снабдяването с храна и покриването на ежедневните нужди на бежанците. След като тези пари бъдат похарчени, таванът на фонда за средствата за Турция ще се увеличи до 6 млрд., които ще бъдат набавени и изплатени от 2018 г.

- До юни тази година ще бъде отворена една нова преговорна глава с Турция – 33-та глава "Бюджет и финансови въпроси". Ще продължи подготвянето на отварянето на други глави. В този параграф исканията на Турция не са удовлетворени напълно. Първоначално Давутоглу поиска да бъдат отворени пет конкретни преговорни глави (енергетика; правосъдие и основни права; справедливост, свобода и сигурност; образование и култура и външни политики и политика за сигурност и отбрана). Точно тези глави обаче бяха замразени от Кипър през 2009 г. и Никозия категорично отказа да ги отблокира.

- Т.нар. "зони за безопасност" залегнаха в споразумението, в което Турция и ЕС се ангажират да създадат зони на сирийска територия, близо до турската граница, които да са хуманитарно обезпечени. Това ще позволи на сирийците да не бягат в Турция, като на територията на Сирия тежестта върху гарантирането на сигурността им отново ще бъде разпределена между ЕС и Анкара.

Това предложение Давутоглу се опита да внедри в дневния ред на Европейския съвет още през 2015 г. чрез българския премиер Бойко Борисов, който беше спечелен за каузата. Идеята обаче така и не беше обсъдена от ЕС.

"Ако не можем да създадем такива зони на сигурност, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души в Сирия да поемат по пътя към Европа, което още повече ще задълбочи сегашната хуманитарна криза и ще причини още по-сериозни политически осезаеми последици", написа Давутоглу в писмо до българския министър-председател през септември миналата година.

Дневник