"Основен правен принцип е наложената санкция и способите за нейното реализиране да съответстват на нарушението на подлежащия на защита публичен интерес. Някои от процедурите за проверка, предвидени в проекта на този закон и способите за прилагането им, създават предпоставки за накърняване на гарантираната с конституцията защита срещу неоправдано посегателство върху честта, достойнството и доброто име на проверяваните лица, които независимо от обстоятелството, че заемат висши публични длъжности и подлежат на по-стриктен контрол, не са изключени от обсега на конституционната защита."

Това е част от становището на Върховния касационен съд, подписано от комисия от петима върховни магистрати по новия проект за антикорупционен закон. В началото на март проектът беше обсъден на оперативно заседание на кабинета и пое за втори път към парламента. Наскоро Даниел Вълчев от "Движение България на гражданите" заяви, че ако законът не бъде приет, движението ще напусне управлението.

В поправения вариант освен Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР, вътре ще е и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вълчев дори определи, че новият антикорупционен орган ще е "българското ФБР".

Върховните съдии отбелязват, че от проекта не става известно дали покрай създаването на новия орган - т. нар. Бюро - в което ще се влеят комисията за конфликт на интереси и части от Сметната палата, е направена оценка на работата на работата на двата органа. "Не става ясна връзката между обединяването на двата вида декларации - за имущество и за конфликт на интереси и необходимостта от създаване на изцяло нов орган", пише още в становището. Според върховните съдии трябва да се въведат конкретни критерии за наличието на достатъчно факти за образуване на производства. Те отбелязват, че "се разчита на твърде формален критерий за уличаване, без това да разкрие и засегне предпоставките и механизмите на самите корупционни въздействия и тяхното генериране".

От становището се разбира, че едни и същи понятия са дадени с различни термини в законопроекта. "От една страна се посочва, че предотвратяването на корупционно поведение се осъществява чрез деклариране на интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се употребяват изразите "деклариране на интереси" и "декларации за интереси". Същото касае и термина "конфликт на интереси" и "частен интерес" без достатъчно разграничаване на хипотезите".

Според съдиите има и термини, които са с неясно значение - като например "необяснимо богатство". Последиците от боравенето с подобен неясен термин ще бъде намеса в правната сфера на отделни хора, като е възможно това да се случи на основание анонимен сигнал."Така се отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм", пишат съдиите.

"Решението да се разглеждат анонимни сигнали е неприемливо. Такава възможност граничи с опасност за неоправдано засягане на основни права и с риск за неефективност на работата на институциите", става известно още от становището. Според него комбинацията от големи правомощия за орган на "изпълнителната власт и приемането на анонимни сигнали в неукрепнала в демократичните практики страна може да доведе до сериозни последици за баланса на институциите и защитата правата на хората, които не са съизмерими с бездруго съмнителния резултат от работата по такива сигнали."

Дневник