Преди четири години федералното правителство на Русия реши да оправи финансовите си затруднения, като прехвърли отговорността за социалните разходи към регионалните администрации. Сега Москва ще трябва да се справи с последствията от това решение, тъй като някои от регионите са затънали в дългове и са заплашени от фалит, ако не получат помощ от централната власт, пише "Ройтерс".

Това изправя президента Владимир Путин пред труден избор. Едната възможност е Москва да спаси регионите, но това може да означава задълбочаване на рецесията за самата нея на фона на ниските цени на петрола и международните санкции заради конфликта в Украйна.

Ако ги остави да фалират, това може да отприщи недоволства и бунтове точно преди страната да навлезе в поредица от избори, която трябва да завърши с президентски вот през 2018 г.

Взети заедно, регионите, които са над 80 (тук се включват области, републики и други административни единици на Руската федерация), имат общ дефицит от 1 трилион рубли (14.6 млрд.долара) за миналата година, показват данни на руската Сметна палата. Нейният председател Татяна Голикова многократно е настоявала за постигане на компромис за подпомагане на регионите. Министерството на финансите на Русия не отговори на молбата на "Ройтерс" за коментар по темата, въпреки че наскоро поясни, че компромиси със задлъжнялостта на регионите няма да се правят.

Основните финансови показатели на Русия като цяло са стабилни въпреки икономическата криза. Федералният бюджетен дефицит е в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), пропорционално по-малък от този на редица страни в ЕС. Държавният дълг също е нисък. Тези сметки обаче са направени отчасти на разчети, които прехвърлят тежестта върху регионалната икономика. Общият дълг на местните администрации се е увеличил двойно след 2012 г. по данни на финансовото министерство след период на много слаб растеж. По прогнози на рейтинговата агенция S&P дефицитът ще нарасне до 5.5. трилиона рубли в края на 2018 г.

Най-тежка изглежда ситуацията в Мордовия, република в централната част на европейска Русия, която няма сериозна промишленост, а се нуждае от много финансиране, за да може да е достоен домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г. в столицата си Саранск.

Задлъжнялостта на Мордовия се е увеличила с 30 на сто през миналата година до 33.7 млрд. рубли или по 46 000 рубли на жител – размерът на двумесечна заплата за средностатистическия работник тук.

Дългът на региона надхвърля със 180% годишните му приходи и въпреки това премиерът на местното правителство Владимир Волков заяви, че ще продължи темпът на изразходване на публични средства според програмата, утвърдена през 2012 г. от Кремъл.

Макар другите региони да нямат толкова сериозен проблем, над 90% от тях са излезли на дефицит миналата година и тежестта на дълга им ще се увеличи средно с 60 на сто спрямо приходите в края на тази година при 27% през 2014 г. по данни на S&P.

Това означава, че местните правителства няма да могат да обслужват дълговете си, което увеличава възможността от фалит в някои от регионите.

Докато федералното правителство може да разчита на валутните си резерви, ако се наложи, за да покрива държавния дълг, регионите не разполагат с такива инструменти.

Москва предлага евтини заеми на местните администрации, но те не са достатъчни, за да погасят падежите по дълговете, камо ли за други разходи. Ето защо регионите трябва да се обръщат с молба за заеми към руските банки, тъй като санкциите на Запада забравят такава дейност с кредитни институции извън Русия.

Обещанията на Путин

В постановлението си от май 2012 г. Путин нареди огромна част от държавните разходи за здравеопазване, образование и комунални услуги да се прехвърлят на регионите, за да запази стабилността на федералния бюджет. Освен това на местните правителства бе поръчано да увеличат заплатите на здравните работници и учителите поне със 100% до 2018 г. - годината на следващите президентски избори. Така социалните плащания заеха 60% от общите разходи на районните администрации и те се втурнаха да вземат дългове.

Първоначално изглеждаше, че ситуацията не крие риск. През 2012 г. цената на петрола, основната износна стока на Русия, бе над 100 долара за барел и правителството очакваше годишен икономически растеж от порядъка на 6% през следващото десетилетие. Сега обаче петролът се търгува за под 40 долара за барел, икономиката на Русия е в рецесия и само за миналата година се е свила с 3.7 %.

Заради кризата регионите генерират много по-малко печалби и станаха зависими от финансовите пазари, за да рефинансират дълговете си. По-голямата част от кредитите, взети от руски банки, са краткосрочни, а около една трета от тях трябва да бъдат върнати в рамките на година.

Миналата година федералното правителство се опита да забави натрупването на дългове и да намали разходите на регионите. Но с инфлация от порядъка на близо 13 % запазването на едно и също ниво на разходи на практика означава орязване. Това едва ли ще се приеме добре от руснаците, които през септември трябва да гласуват на парламентарни избори. По оценки на рейтинговата агенция Moody's общите оперативни разходи на руските региони ще се увеличат между 2% и 4% тази година.

През 2016 г . правителството отдели 310 млрд. рубли за нисколихвени вътрешни заеми, но според S&P това ще покрие само 60% от нуждите на регионите за рефинансиране. "В действителност те само отложиха пика на обслужването на дълга през 2018-2019 г., когато по-голямата част от кредитите изтичат", казват от рейтинговата агенция.

Според политически анализатори страховете на Кремъл са, че ако регионите отрежат социалните разходи, това ще изкара хората на протести.

Досега в страната е имало само малки, изолирани демонстрации, но ако рецесията се задълбочи, недоволството може да нарасне, особено в градовете с малки икономически възможности.

Предвид този риск Кремъл вероятно ще избере да спаси регионите. Но това ще изправи Москва пред още по-неприятни избори.

Тъй като приходите на федералното правителство също намаляват, то ще трябва да избира на кого да помогне: на ударените от санкциите на Запада банки, на регионите или на държавните компании. Ако се опита да спаси всички тях, това може да струва на Кремъл всички резерви, които страната е натрупала за спешни случаи.

Според Карен Ватцапетов, анализатор от S&P, правителството трябва да направи избор: "Кремъл ще трябва да намери баланса между политическите и финансовите последици от справянето с финансовите затруднения на регионите".

Дневник