Властите в Латвия закриха местния сайт на покровителстваната от Кремъл мултимедийна информационна агенция "Спутник", предаде "Франс прес", цитирана от БТА.

"Не считаме "Спутник" за надеждна медия, а за нещо друго, инструмент за пропаганда", каза Раймондс Янсонс, говорител на латвийското външно министерство.

Янсонс направи изявлението си, след като на "Спутник" бе забранено да използва местния домейн ".lv" и беше закрит сайтът му в Латвия - страна, в която рускоезичното малцинство представлява над една четвърт от двумилионното население.

Според властите в Рига регистрацията на sputniknews.lv нарушава рестриктивните мерки, приети от Европейския съвет във връзка със заплахата за териториалната цялост, суверенитет и независимост на Украйна, пише "Спутник". Сайтът заработи в Латвия на 12 февруари тази година.

Министерството на външните работи в Русия определи това решение като ярък пример за цензура, а латвийските обвинения срещу медията за неоснователни и политически мотивирани.

"Отново заради бездействието на правозащитните организации Рига не спазва задълженията си да осигури медиен плурализъм и свобода на словото, продължавайки да действа срещу рускоезичните медии в Латвия", се посочва в комюнике на министерството.

"Спутник" е международна услуга, създадена на 10 ноември 2014 г. от "Русия днес" - агенция, която е изцяло притежание на руското правителство. Тя замени "РИА Новости" и "Гласът на Русия" в международното излъчване на новини от руска гледна точка.

През август 2015 г., припомня "Спутник", Латвия отказа да регистрира офиса на информационната агенция "Русия днес" с мотива, че редакционната ѝ политика противоречи на конституцията. "Спутник" създава мултимедийно съдържание на руски, абхазки, азербайджански, английски, арабски, арменски, грузински, дари, естонски, испански, казахски, киргизки, китайски, латвийски, молдовски, немски, полски, португалски, пущу, сръбски, турски, таджикски, татарски, финландски, френски, хинди, узбекски, украински и японски.

Миналия месец съд в Латвия осъди етнически руснак на 6 месеца затвор, задето е започнал онлайн петиция за обединение с Русия. През 2014 г. Рига последва примера на Литва и забрани излъчването на руската национална телевизия на територията си. Решението беше взето заради опасения, че руските предавания за кризата в Украйна са тенденциозни и представляват риск за сигурността на балтийските държави.

В страната има 5 национални и 30 регионални рускоезични вестника. 20% от програмата на втория канал на националното радио и 40% от втория телевизионен държавен канал се предава на руски език, има и 34 частни радиостанции, които работят почти напълно на него, показват данните на правозащитната организация Minority Rights International.

Етническите руснаци са най-голямото малцинство в Латвия - близо 28.8% от населението или 664 000 души. Над 310 000 са т.нар. "неграждани" - това са граждани на бившия СССР, които нямат нито латвийско, нито друго гражданство и живеят в страната.

Получили са този правен статут през 1991 г., когато Рига обявява независимост и край на съветската окупация. Тогава се възстановява латвийско гражданство на поданиците на Латвия, били такива преди 1940 г., на наследниците им, на всички постоянни жители, които нямат друго гражданство, и на индивиди, завършили училища, в които се преподава на латвийски език. Това оставя без държава предимно руснаците, пристигнали и заживели в страната по време на съветското управление.

На практика те са бездържавни, но могат да пътуват без визи както в Шенгенското пространство, така и в Русия, освен това се ползват със защитата на латвийските дипломатически представителства в чужбина. Подобна група хора има и в Естония - там те живеят с т.нар. "сиви паспорти".

dnevnik.bg