Лошата инфраструктура, липсата на пътна маркировка, проблеми със светофарите и дупките по пътищата се оказват най-голямата пречка за правилното функциониране на безпилотните автомобили в реална среда, разказва "Ройтерс".

Компании като "Тесла", "Волво", "Мерцедес", "Ауди" и др. инвестират милиони долари в разработване на "умни" системи, които да позволяват на колата да се движи самостоятелно по магистрала, да престроява в пътните ленти и да паркира без човешка помощ. Всички тези нововъведения, немислими преди няколко години, се оказват напълно безсмислени, когато автомобилите се срещат с лошите пътни условия.

Докато в развиващите се страни лошите пътища са нещо обичайно, то в развитите страни този проблем не би трябвало да е фактор. Изключение обаче правят Съединените щати, на територията на които има над 3 милиона мили (близо 5 млн. км) пътища, чиято маркировка е в лошо състояние – тя липсва върху платното или знаците са в лошо състояние. По данни на американското Министерство на транспорта около 65% от пътищата в страната са в лошо състояние.

Показателна за несъвършенствата на "умните" технологии в реални условия е следната случка, разиграла се миналия ноември. По време на автомобилното изложение в Лос Анджелис, което е едно от най-големите в света, от "Волво" възлагат на Лекс Керсемейкърс - изпълнителния директор за Северна Америка, да демонстрира пред публиката новия прототип на полуавтономен автомобил, разработен от компанията. За целта е планирана пробна обиколка по улиците около мястото на изложението, като зад волана е кметът на Лос Анджелис Ерик Гарчети.

По време на тест драйва обаче автомобилът на няколко пъти спира, защото сензорите му не могат да се ориентират по пътната маркировка поради прозаичния факт, че такава просто няма. Изпаднал в конфузна ситуация, Керсемейкърс се сопва на кмета Гарчети: "Не може да намери маркировката! Трябва да маркирате проклетите пътища!"

Но дори и пътната маркировка да е в добро състояние, можe да се появи друг проблем. За разлика от повечето страни в първия свят в САЩ няма категорична стандартизация за цвета на пътните ленти и разположението на светофарите. Маркировката може да варира в широк спектър от цветове и нюанси, което затруднява роботизираните автомобили. Също така светофарите могат да бъдат разположени по различни начини – хоризонтално, вертикално или като "кучешка колибка" – единична червена светлина на върха, като под нея са разположени успоредно два сфетофара, всеки от които с жълти и зелени указателни светлини.

"Ако линиите избледнеят, всичко отива по дяволите", казва Кристоф Мерц, учен и изследовател от университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг. "Но колите трябва да съумяват да се справят с тези странни условия и да могат да извършват нещата по три различни начина, в случай че някой от тях откаже", допълва още той.

За да успеят да отстранят пречките, предизвикани от лошата инфраструктура, автомобилните производители вграждат допълнителни сензори, интерактивни карти и данни в софтуера на колата. От "Мерцедес" наскоро обявиха, че в новия луксозен модел на "E Class", който ще излезе през 2017 г., ще бъдат вградени 23 сензора, които ще позволяват на автономните системи в колата да контролират движението ѝ до 135 км/ч, като за целта не е нужна пътна маркировка.

Тези усъвършенствания обаче се отразяват значително на крайната цена на автомобила. Според Boston Consulting Group дори и базовите технологии, които позволяват известна автономия на автомобила, автоматично вдигат цената с 4000 долара.

Според изчисленията на консултантите автомобилните компании ще похарчат над 1 млрд. долара през следващото десетилетие за разработване на по-евтини алтернативи.