Цар Борис ІІІ е бил отровен. Това твърди известният германски професор Щефан Апелиус, който от години изследва германските архиви и се занимава с българската история. Адолф Хитлер изпраща личния си лекар Карл Бранд, който изследва трупа на Борис ІІІ по личното настояване на фюрера и изготвя меморандум. В него се казва, че е открил в тялото отрова, която е причинила смъртта, като е спряла дейността на сърцето. Това се казва в статията на професор Щефан Апелиус, която публикува в. "24 часа", цитирана от БГНЕС. Според Апелиус професор Фердинанд Зауербрух от Берлин, който е един от най-известните германски медици на миналия век, също открива отрова в трупа на цар Борис ІІІ. "Той (Зауербрух, бел.ред.) говори за неизвестна отрова, най-вероятно с азиатски произход, която бавно е спряла дейността на сърцето", пише още Щефан Апелиус. Според него смъртта на българския цар е тежка загуба за политиката на нацистите в Югоизточна Европа. След като научил за нея Хитлер разбил една ваза в пода и изкрещял: И това ли трябваше да ми се случи. Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. Роден е на 30 януари 1894 г. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Борис ІІІ санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., царят не възстановява разпуснатите партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Борис ІІІ съдейства с посредническата си роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западът се съгласява Нацистка Германия да получи населените с етнически немци Судетски земи от Чехословакия в замяна на "вечен мир". Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания. След началото на Втората световна война Борис ІІІ насочва България към съюз с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. Борис ІІІ отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. Той обаче се съгласява България да послужи като плацдарм на германската експанзия на Балканите. През април 1941 г. нацистките войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Борис ІІІ е възвеличен като Цар Обединител