Американският доброволец Джон Коул изглежда необичайно на контролно-пропускателния пункт в Северен Ирак. 23-годишният Коул е един от малкото западняци, които са отишли в Ирак, за да се бият срещу групировката - макар кюрдските власти да казват, че имат по-голяма нужда от пари и оръжие от чужбина, отколкото от хора, пише Стивън Кейлин за агенция "Ройтерс", цитирана от БТА.

2.1 метра високият мъж казва, че за разлика от разположените наблизо американски войници, той е участвал в офанзиви срещу "Ислямска държава". "Усещаш експлозиите дори със зъбите си. Всъщност има нещо готино в това", отбелязва, докато нервно си дръпва от цигарата.

Не е дошъл само заради тръпката. Предишната му работа е била да превозва опасни вещества като медицински отпадъци. Ролята на силен притегателен фактор изиграва и самият Северен Ирак - мозайка от етнически и религиозни групи.

"Някои си вземат почивка за година, преди да отидат в университета, други просто правят това", казва той. "Искам да поостана тук и да науча за културата, за хората, за историята на тази земя и тогава да се завърна у дома."

Хиляди чужденци се стекоха в Ирак и Сирия през последните три години - повечето, за да се присъединят към "Ислямска държава". Но има и няколко десетки, които са в редиците на групировки, биещи се срещу радикалите.

Коул се присъединил към кюрдските бойци в съседна Сирия миналия юли, а няколко месеца по-късно отишъл в Ирак, където възнамерява да остане поне до октомври. За разлика от много от доброволците той не е бивш военнослужещ с опит.

Американските военни, останали в Ирак, в основни линии са на мисия за обучение и подпомагане на силите на правителството в Багдад и пешмергите. Онези, които са в "Кемп Суифт", могат да действат единствено в рамките на базата, която е на няколко километра от фронтовата линия.

Макар и доброволците да не са така ограничени в действията си, техните задачи изглеждат рутинни. Коул твърди, че не съжалява за решението си да дойде в Ирак, където ежедневната му работа включва дежурства на контролно-пропускателния пункт, подпомагане на вътрешно разселените хора, както и "затворниците" - задача, за която той отказва да навлезе в подробности.

"Не се ядосвам за разни неща, както правят много от западняците. Те си мислят, че всеки ден ще се бият и ще убиват купища хора, а накрая като дойдат тук се оказва, че не е това, което са очаквали, и си тръгват", заявява Коул и добавя, че вече е научил няколко изречения на кюрдски и арабски.

Много от доброволците са ветерани от западни армии като Райън О'Лиъри - разведен 29-годишен мъж от щата Айова, който дошъл в Кюрдистан преди година, след като е бил на мисии с американската армия в Ирак и Афганистан.

Той и още двама бивши военнослужещи от въоръжените сили на САЩ действат при пешмергите северно от Мосул. Казват, че са задържали десетина бойци на "Ислямска държава" през последните месеци, но ежедневната им работа по-често е да обучават кюрдите в оказването на първа помощ и боравенето с оръжията.

"В момента на фронта е главно скука и постоянни артилерийски и минометни обстрели", казва О'Лиъри. Някои от западняците, вдъхновени от религията, са се присъединили и към християнски милиции като "Дуех науша", които действат редом до пешмергите в защита на асирийските селища на фронтовата линия в провинция Ниневия.

Коул каза, че се изненадал, че бойците на "Ислямска държава" - чиито трупове е фотографирал и публикувал в "Инстаграм", идват от толкова различни страни. "Това е страхотно, нещо като мини световна война, защото всички тези хора се стичат от цял свят на едно-единствено място, за да се бият".

Кюрдите отдавна искат от Запада да окаже на пешмергите повече пряка подкрепа, и миналата седмица Вашингтон обеща помощ в размер на 415 млн. долара.

Кюрдските власти в Ербил упражняват и все по-голям натиск върху чуждестранните правителства да разубеждават гражданите си, които искат да идват в Ирак и да се присъединяват към техните редици, защото могат да се превърнат в пречка.

Джабар Яуар, генералният секретар на министерството по въпросите на пешмергите, твърди, че неговото ведомство не е отговорно за западните доброволци. "В министерството по въпросите на пешмергите няма никакъв официален орган, който да им позволява или да им издава разрешение".

О'Лиъри признава, че министерството отпраща много от западняците, чийто брой по негови оценки в момента е по-малко от 40 и включва престъпници и размирници. "Един го изгониха от подразделението му преди два дни. Резервираха му еднопосочен билет към дома", каза той. "Не разбирал културата."

Дневник