Задължително гласуване със санкция заличаване от избирателните списъци при неучастие в два последователни и еднакви по вид избора (президентски, парламентарни, европейски), разкриване на секции в чужбина само в дипломатическите мисии, отпадане на въведеното преди година изискване референдумите да се провеждат заедно с избори, без изборен район "Чужбина" и без активна регистрация.

Това са основните промени в Изборния кодекс, одобрени на второ четене от парламента след три заседания, едното от които среднощно, и две срещи на управляващите с премиера Бойко Борисов.

На тях партиите, подкрепящи правителството, дадоха заден ход за част от първоначалните си идеи, за да постигнат съгласие и поправките да могат да бъдат приети до Великденската ваканция на депутатите, която започва на 29 април - Разпети петък.

ГЕРБ отстъпи от предложението си, което според партньорите им ще доведе до изкуствено завишаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента. Заради задължителния вот, който най-голямата партия смята, че ще бъде оспорен пред Конституционния съд и съответно обявен за противоконституционен, се предвиди избирателят за може да отбелязва в бюлетината "Не подкрепям никого".

След спор и прегласуване в правната комисия беше записано, че тези гласове ще се зачитат за действителни и съответно ще влияят на базата, която определя какъв е 4-процентният праг за влизане в Народното събрание. Партньорите на ГЕРБ възразиха, че това е в ущърб на малките и така в следващия парламент ще има само три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Предстои парламентът да приеме, че тези бюлетини ще са действителни, но няма да се броят за изчисляване на бариерата за влизане в парламента.

Друг спорен въпрос, по който ГЕРБ отстъпи, е възможността за местни коалиции на изборите за кмет и общински съветници. Местни коалиции ще могат да се формират, решиха депутатите, но те трябва да носят имената на партиите, които ги формират. Аргументът на ГЕРБ - така ще е ясно кой стои зад съответните местни обединения, а не корпоративни интереси да се крият зад имена като "Бъдеще за Несебър" и т.н.

ГЕРБ се съгласи с партньорите си и предизборната кампания остава 30 дни, въпреки настояването им да се съкрати на 21 дни.

Патриотичният фронт прие аргументите на партньорите си срещу забраната за обявяване на данни от социологически проучвания по време на предизборната кампания. Забраната за публично оповестяване на социологически данни остава само за деня за размисъл и в изборния ден, който пък се измества с един час и ще бъде от 7 до 20 часа. Отпадна и друго предложение на Фронта - томбола за гласувалите, с което да се насърчи участието във вота.

По най-спорното предложение на Патриотичния фронт, което породи граждански протести - за разкриването на изборни секции в чужбина, все още не е постигнат консенсус между управляващите. Засега е прието само предложението те да могат да се разкриват в дипломатически и консулски представителства на България в съответната държава.

Заявката на ГЕРБ е да може да се даде възможност за откриване до 50 секции в държава извън дипломатическите мисии при съответния подаден брой заявления. Другият вариант, лансиран от АБВ, е ограничението за изборните секции да задейства след същинското въвеждане на електронното гласуване. Това обаче предстои да бъде гласувано днес или в четвъртък.

ГЕРБ изненадващо се отказа от внесеното на първо четене предложение за формиране на многомандатен избирателен район в чужбина, който би дал възможност на сънародниците ни зад граница да гласуват с преференция за депутати, а не само за партии и коалиции. Аргументът им - ако се избират депутати от чужбина, то те трябва да са поне четирима, което ще намали броят на депутатите, избирани в страната и трудно може да се реши от кои избирателни райони да се преразпределят местата. Идеята беше подкрепена само от Реформаторския блок, който имаше същото предложение.

Реформаторският блок обаче получи уверението на партньорите, че ще бъде подкрепено искането им за машинно гласуване. Под въпрос е дали ще бъде въведено исканото от тях и машинно преброяване на бюлетините. След срещата с Борисов беше обявено, че експертите на правителството ще обмислят техническите възможности за въвеждането му.

Тепърва ще се решава за електронното дистанционно гласуване, станало повод за ремонт на Изборния кодекс. Дотук заявките на управляващите са, че ще бъде дадена възможност за експерименталното му прилагане още на президентските избори, ако изпълнителната власт има технологична възможност. Намерението е да бъде въведено изцяло за редовните парламентарни избори през 2018 г. Подозренията обаче са, че с бързането за експериментален електронен вот управляващите целят да го опорочат и да не се стигне до прилагането му.

Предстои да бъде гласувано и друго обещание на управляващите, по което постигнаха съгласие - президентът да решава дали референдумите, които насрочва със свой указ, да са заедно или отделно от изборите, ако има такива през годината, в която има инициатива за национално допитване.

Дневник