Патриотичният фронт засега не отстъпва пред искането на българите в чужбина за секциите зад граница. Това обяви пред журналисти съпредседателят на коалицията Валери Симеонов след срещата на омбудсмана Мая Манолова с представители на дружества и обществени съвети на сънародниците ни зад граница.

Симеонов благодари на Манолова за срещата и изрази удовлетворение, че има диалог с хората, които не са съгласни. Призна, че част от претенциите им имат основание – за пришпореното приемане на Изборния кодекс, но уточни, че това е тяхната програма. Оставаме отворени за разговор, каза Симеонов, но ние не сме ветропокаатели и имаме дълг към нашите 250 хил. избиратели, добави той.

По време на срещата, която продължи повече от час, другият съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов, който е и извън София, обяви в изявление до медиите, че е категорично против промяната на приетите поправки. "Не бива да се дава ход назад за правилата за разкриване на изборни секции в чужбина", смята Каракачанов. Според него тези правила не ощетяват сънародниците ни в Европа, САЩ и Канада, а възпрепятстват "една чужда държава" да се меси във вътрешните ни работи. "Практиката на избори до момента сочи, че република Турция е същинският организатор на българските избори на своя територия", заявява Каракачанов и допълва, че осемте депутати на ВМРО няма да подкрепят връщането на старите правила и от това ще зависи подкрепата им за правителството.

В отговор на въпроси Валери Симеонов потвърди, че от Изборния кодекс ще зависи подкрепата на фронта за кабинета.

Омбудсманът Мая Манолова отчете своя принос, макар и да не се е стигнало до крайно решение, защото все пак разговорите продължават. По думите й в момента най-болезеното е, че сънародниците ни зад граница се отнемат права, които вече са им били дадени – така нареченото автоматично откриване на секция там, където на предишни избори са гласували над 100 души. По думите й с тази промяна, въведена през 2014 г., със 70 процента се е увеличала избирателната активност в Западна Европа. Нормално е да реагират и да искат да не им се отнемат права, коментира тя и посочи, че лидерът на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов се е съгласил с техните аргументи, а Валери Симеонов е приел среща.

Важно е Патриотичният фронт да не затвори вратата за преговори, допълни тя и посочи, че има няколко варианта - президентът да наложи вето и тогава в диалог да се намери решение. Ако пък законът бъде обнародван, управляващите могат да внесат ново предложение или да се атакува в Конституционния съд.

Стефан Манов – подписал петицията за секциите в чужбина и член на обществения съвет към ЦИК, каза, че вече са имали среща с екипа на президента Росен Плевнелиев, пред който са настоявали за вето, най-вече заради сбърканата процедура по приемането му.

Той посочи, че днес най-важният разговор е бил за числата и обори Валери Симеонов – с 66% е нараснал вотът в чужбина през 2014 г. спрямо предходната година, а в Турция броят на гласувалите е намалял с 5 процента, а не както се твърди, че автоматичните секции са довели до бум.

Той оспори и твърдението на Симеонов, че разкриването на секции в чужбина струва скъпо. По данни от Министерството на външните работи, получени по Закона за достъп до обществена информация, на парламентарните избори през 2014 г. са похарчени 1.4 млн. лв. за 145 хил. гласа или организационно-технически един глас извън страната е струвал 9.50 лв. Освен това средният брой на гласувалите в една секция в чужбина, според него, е 339 души, а в България – 285 и само в 19 секции са гласували под 50 души – в дипломатическите мисии в Азия.

Ограничаването на секциите в чужбина е послание към българите зад граница, че не са част от българската нация, обобщи Манов.

dnevnik.bg